Владимир Георгиев (езиковед): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.5.1) (Робот Добавяне: de:Vladimir I. Georgiev
RedBot (беседа | приноси)
м r2.5.2) (Робот Промяна: de:Wladimir Georgiew
Ред 68: Ред 68:
[[Категория:Ректори на Софийския университет]]
[[Категория:Ректори на Софийския университет]]


[[de:Vladimir I. Georgiev]]
[[de:Wladimir Georgiew]]
[[en:Vladimir I. Georgiev]]
[[en:Vladimir I. Georgiev]]
[[ru:Георгиев, Владимир Иванов]]
[[ru:Георгиев, Владимир Иванов]]

Версия от 16:02, 15 февруари 2012

Тази статия е за езиковеда академик Владимир Георгиев. За други хора с това име вижте пояснителната страница.

Владимир Георгиев
български езиковед

Роден
Починал

Учил въвВиенски университет
Софийски университет
Работил вСофийски университет
Семейство
Подпис

Академик Владимир Георгиев е български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии. Главен редактор на сп. „Български език“ и на сп. „Балканско езикознание“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е и един от инициаторите за създаването на съвременния български правопис. През 1971-1986 участва в съставянето на три тома от „Български етимологичен речник“.

Биография

Образование
  • 1930 — завършва класическа филология в Софийски университет.
  • 1933-34 година специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет, където защитава докторат;
  • 1939–1940 — специализации в университетите в Берлин и Флоренция
  • 1946–1947 — специализация в Париж.
Кариера
Членства и председателства
  • Международен комитет на славистите (председател 1958-1963; заместник председател от 1963)
  • Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
  • Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965-1967; почетен председател от 1967).
  • Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
  • Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
  • Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968).
  • Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).

Трудове

  • 1932 — „Индоевропейските гутурали“ (монография)
  • 1941–1945 — „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома)
  • 1957 — „Тракийският език“ (монография)
  • 1958 — „Въпроси на българската етимология“ (монография)
  • 1958 — „Увод в езикознанието“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1958 — „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (монография на руски)
  • 1959 — „Езикознание“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1960 — „Българска етимология и ономастика“ (монография)
  • 1964 — „Вокалната система в развоя на славянските езици“ (монография)
  • 1966 — „Увод в историята на индоевропейските езици“ (монография на италиански)
  • 1969 — „Основни проблеми на славянската диахронна морфология“ (монография)
  • 1977 — „Траките и техният език“ (монография)

Източници