Голосеменни: Разлика между версии
HerculeBot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: lv:Kailsēkļi |
Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови - женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други - върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най - широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки - женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват |
Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови - женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други - върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най - широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки - женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват |
||
[[Категория:Растения]] |
[[Категория:Растения]] |
||
Версия от 20:43, 15 февруари 2012
| Голосеменни | ||||||
 Picea glauca (Бял смърч) | ||||||
| Класификация | ||||||
| ||||||
| Научно наименование | ||||||
Prantl, 1874 | ||||||
| Голосеменни в Общомедия | ||||||
| [ редактиране ] |
Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови - женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други - върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най - широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки - женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват
