Кунинкперт: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ro:Cunincpert
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ar:كونينكبرت ملك اللومبارد
Ред 44: Ред 44:
}}
}}


[[ar:كونينكبرت ملك اللومبارد]]
[[da:Cunipert]]
[[da:Cunipert]]
[[de:Cunincpert]]
[[de:Cunincpert]]

Версия от 22:08, 15 февруари 2012

Тремисис на Кунинкперт 688- 700

Кунинкперт (Cunincpert; † 700, погребан в църквата Св. Салваторе Павия) е от 688 до 700 крал на лангобардите.

Кунинкперт е от баварската династия Агилолфинги. Син и наследник e на Роделинда и крал Перктарит, който още през 679 или 680 г. го провъзглася за съ-регент в Милано и съ-крал.

След смъртта на Перктарит, преди всичко в областта на херцогство Фриаул през 679 г. узурпаторът херцог Алахис от Тренто и води въстание срещу него. Ребелите в началото имат успех и превземат Павия. Кунинкперт бяга на остров Комавина, езерото Комо. През 688 г. той ги побеждава в кървава битка при Коронате на р. Ада.

След това се стреми да сложи край на караницата "Три Капители" (Три-Капител-Хересия), която от десетилетия разклаща италианската църква. През 698 г. на Помирителния Синод в Павия обединява италианските епископи по въпросите на Христологията.

Кунинкперт е женен от 688 г. за Хермелинда, ангелсаксин, с която има син Лиутперт. Има връзка и с русокосата Теодота от много благороден римски род.

Лиутперт става негов наследник през 700 г. и понеже е малолетен баща му е определил Анспранд за негов регент.

Понеже други Агилолфингери- претенденти се надигат, се стига до многогодишна гражданска война.

Източници

  • Павел Дякон, Historia Langobardorum, hrsg. Ludwig Bethmann und Georg Waitz, in: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878
  • Wilfried Menghin: Die Langobarden. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3806203646.
  • Walter Pohl, Peter Erhard (Hrsg.): Die Langobarden Herrschaft und Identität. Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 2005, ISBN 978-3-7001-3400-8.
  • Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden, Stuttgart 1982. ISBN 3-17-007515-2.
  • Sergio Rovagnati, I Longobardi, Milano, Xenia, 2003. ISBN 88-7273-484-3