Паисий Хилендарски

Паисий пренасочва насам. За други значения вижте Паисий (пояснение).

Свети Паисий Хилендарски
Файл:St. Paisiy of Hilendar.JPG Паметник на Паисий Хилендарски в Банско
Български будител
Роден	1722 Банско, днес България
Починал	1773 Амбелино (Асеновград), днес България
Почитан в	Православна църква
Празник	19 юни
Свети Паисий Хилендарски в Общомедия

Свети Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия Синод на Българската православна църква през 1962 г.

Биография

Сведенията за живота на Паисий се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско, баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Брат е на Лаврентий Хилендарски и Хаджи Вълчо. Лаврентий Хилендарски е по-голям брат на Паисий Хилендарски. Постъпва в Хилендарския манастир като монах, където по-късно става игумен. Според думите на Паисий той не е учил „нито граматика, нито светски науки“, вероятно имайки предвид годините до замонашването си. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история в Банско, която завършва през 1762 в Зографския манастир.

При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св. Георги, квартал на Асеновград).

Историческа значимост

Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българското средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славянобългарска“по времето и при условията, в които той живее е изключителен граждански и книжовен подвиг.Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята „книжица“, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в българската история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов „За славянските учители“. В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.

Съвременни аспекти

Страница от „История славянобългарска“

Чернова на История Славянобългарска е открадната от Атон и донесена в България, според някои медии от тайните служби. Въпреки несъгласието на някои общественици, сред които най-вече Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей и възраженията на цялата общественост, книгата е върната на гръцката държава официално от президента Петър Стоянов. Това действие, касаещо международното право, е ключово в обмена на светини, свързани с България и Гърция, като например връщането на костите на Самуил и размяната на артефакти от общата история на България и Византия.

Паисий Хилендарски е сред първите 10 в класацията на БНТ Великите българи, Пловдивският университет, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения в България са наречени на негово име.

С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна държавна награда "Свети Паисий Хилендарски", която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Носители на държавната награда “Свети Паисий Хилендарски” са били: проф. Вера Мутафчиева (2000 г.), акад. Светлин Русев (2001 г.), проф. Стефан Данаилов (2002 г.), Йордан Радичков (2003 г.), проф. Христо Христов – през 2004 г., арх. Богдан Томалевски (2005 г.) и писателят Богомил Райнов (2006 г.)

Паметник на Паисий в Самоков

Библиография

• Тодоров, Ил. Паисий Хилендарски. Литература за живота и делото му. Анотиран библиографски указател. С., НБКМ, 2003, 172 с.

Преписи на "История славянобългарска"

• Златарски, В. Н. Към въпроса за тъй наречените преправки на Паисиевата история. -–Периодическо списание на БКД, кн. 59, 1899, 723-757.
• История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914
• Романски, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г. С., 1938.
• Снегаров, Ив. Един препис на Паисиевата история в Преображенския манастир. – Македонски преглед, 13, 1942-1943, № 2, 85-124 (Влад Гладичов).
• Велчев, В. Неизвестен последовател на Паисий Хилендарски. – Език и литература, 1956, № 6, 446-458 (Влад Гладичов).
• Ангелов, Б. Ст. Преписи на Паисиевата история. – Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, с. 307-.
• Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски – История словеноболгарская. Никифоров препис от 1772 г. С., 1961.
• Стоянов, М. Преписи на Паисиевата “История славяноболгарская”. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962, 557-596.
• Харалампиев, Ив. Наблюдения върху морфологичните особености на Гладичовия препис на “История славянобългарска”. – В: Студентски изследвания, кн. II. Велико Търново, 1973, 17-28.
• Харалампиев, Ив. Още за книжовника Влад Гладичов и за неговия препис на Паисиевата история. – Език и литература, 1978, № 5, 54-63.
• Тодоров, Ил. Жеравненският препис на “История славеноболгарская”. – Известия на Народната библиотека “Кирил и Методий”. Т. 16 (22), 1981, 19-59.
• Кенанов, Д., А. Петков. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на "История славянобългарска". - Литературна история, 1988, кн. 17, 58-66.
• Караджова, Даринка. Два нови преписа на Паисиевата “История славянобългарска”. - Български форум, VI, 1997, № 3, 238-243.
• Паисий Хилендарски. История славяноболгарская 1771. Самоковски препис. Фотот. изд. С., Сдружение “Демократична мрежа” и сдружение “България 681”, 2004, 281 л.
• Кенанов, Д. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска”. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, ИК „Жанет-45”, „ПИК”, 2007, 198-207.

Външни препратки

• Оригинал; ръкопис 1762
• Ръкопис-препис 1765
• Творчеството на преп. Паисий Хилендарски
• Документален филм за Паисий Хилендарски от поредицата Великите българи
• Преподобный Паисий Хилендарский

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Бележки

• Портал „Македония“