Карл II Плешиви: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Промяна: ka:შარლ II მელოტი
м r2.7.1) (Робот Добавяне: gl:Carlos II o Calvo
Ред 54: Ред 54:
[[fy:Karel de Keale]]
[[fy:Karel de Keale]]
[[ga:Séarlas Maol]]
[[ga:Séarlas Maol]]
[[gl:Carlos II o Calvo]]
[[he:שארל הקירח]]
[[he:שארל הקירח]]
[[hr:Karlo II., francuski kralj]]
[[hr:Karlo II., francuski kralj]]

Версия от 00:55, 22 февруари 2012

Карл II Плешиви
Charles II le Chauve
император на Свещената Римска империя и крал на Западно-Франкското кралство

Роден
Починал
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Семейство
РодКаролинги
БащаЛудвиг Благочестиви
МайкаЮдит Баварска
Братя/сестриЛотар I
Лудвиг II
Пипин I
Гизела
Ротруда
Бертхайд
Хилдегард
СъпругаИрментруда Орлеанска (13 декември 846)
Рихилда Прованска (22 януари 870)
ДецаЮдит Фландърска
Луи II
Карл III
Карлман
Ирментруда
Хилдегард
Гизела
Ротруда
Дроган
Піпін
Карл
Карл II Плешиви в Общомедия

Шарл II Плешивия (Шаблон:Lang-fr) (13 юни 823 - 6 октомври 877) - император на Свещената Римска империя и крал на Западно-Франкското кралство. Той е син на Луи Благочестиви и втората му съпруга Юдит. Прякорът му "Плешиви" идва не от плешивостта му както би могло да се предположи, а поради факта, че на 5 май 877 г., в деня на освещаването на църквата Дева Мария (бъдещото абатство Сен Корней в Компиен), той си обръсва главата в знак на подчинение на Църквата, независимо от обичая на франките кралят им да има дълги коси.

Шарл е роден на 13 юни 823 година, когато по-възрастните му братя са вече пораснали и са получили владения от своя баща. Опитите на Луи Благочестиви да даде на Шарл управлението на Алемания (829) и земите между Мойс и Пиренеите (833) водят до разбунтуването на останалите му синове. Смъртта на императора през 840 г. води до избухване на война между тримата му сина. Шарл се съюзява с брат си Лудвиг Немски срещу новия император Лотар I и двамата го побеждават в битката при FONTENOY - PUISAYE на 25 юни 841 г. Следващата година двамата братя потвърждават своя съюз с договор в Страсбург. Войната приключва през 843 г. с подписване на договора от Вердюн. С него Шарл получава Западните франкски земи (днешна Франция), Лудвиг става крал на Източните франкски територии (днешна Германия), а Лотар остава император на Фландрия, Бургундия и владенията в Северна Италия.

Първите години от царуването на Шарл до смъртта на Лотар през 855 г. са мирни. През тези години тримата братя на няколко пъти се събират да решават различни въпроси. През 858 г., подтикван от недоволни барони, Лудвиг е решен да завладее Западнофранкското кралство. Шарл е дотолкова непопулярен, че след като не успява да събере армия, побягва към Бургундия. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг и Уелфс, който е свързан с майка му Юдит. През 860 г. той се опитва да завземе кралството на племенника си Шарл Провански, но се проваля. След смъртта на друг свой племенник император Лотар II, също прави опит да завладее териториите му. Договорът му от Меерсен през 870 г. го принуждава да ги подели с брат си Лудвиг.

Срещу Шарл редовно избухват въстания в Аквитания и Бретан. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Шарл воюва и срещу норманите, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През 875 г. след смъртта на свещенния римски император Лудвиг II ( син на брат му Лотар) Шарл с подкрепата на папа Йоан VIII отпътува за Италия, където в Павия получава кралската корона, а на 29 декември и императорските символи. Брат му Лудвиг Немски, който също претендира за императорската титла, нахлува в земите на Шарл и ги опустошава. Това принуждава Шарл да напусне бързо Италия. След смъртта на брат си Лудвиг, Шарл се опитва да завладее Източнофранкското кралство, но е победен при Андернах (876).

Междувременно папата заплашен от сарацините, призовава Шарл да отиде в Италия и да му помогне. Кралят преминава Алпите, но експедицията не е подкрепена от благородниците. В същото време Карломан, син на Лудвиг Немски идва от север. Шарл се отправя към него, но умира по пътя през 877 г.

Шарл е наследен от сина си от първия си брак Луи II. Той е високообразован и винаги е разчитал на поддръжката на църквата.

Луи I крал на Франция (840 – 877) Луи II