Втора мароканска криза: Разлика между версии
м премести „Агадирска криза“ като „Втора мароканска криза“ |
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
[[Германска империя|Германската империя]], която се чувства ощетена от разрешаването на предходната [[Танжерска криза]] от 1905-1906 г. изпраща в пристанището на южномароканския град [[Агадир]] на 1 юли 1911 г. малката германска канонерка „Пантера”, последвана от мощният [[крайцер]] „Берлин”. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а [[де факто]] и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия. |
[[Германска империя|Германската империя]], която се чувства ощетена от разрешаването на предходната [[Танжерска криза]] от 1905-1906 г. изпраща в пристанището на южномароканския град [[Агадир]] на 1 юли 1911 г. малката германска канонерка „Пантера”, последвана от мощният [[крайцер]] „Берлин”. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а [[де факто]] и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия. |
||
[[Лойд Джордж]] по линия на [[Антанта]]та прави изявление в подкрепа на френската окупация и срещу дръзкия германски акт. При това стечение на обстоятелствата, Германия е принудена да се оттегли от политиката на |
[[Лойд Джордж]] по линия на [[Антанта]]та прави изявление в подкрепа на френската окупация и срещу дръзкия германски акт. При това стечение на обстоятелствата, Германия е принудена да се оттегли от политиката на „[[пушечна дипломация]]“ и да сключи на [[30 март]] [[1912]] г. т.нар. [[договор от Фес]], по силата на който Франция получава правото на [[протекторат]] над Мароко, а Германия като компенсация за това придобива част от [[френско Конго]] ([[Нов Камерун]], съвременна [[република Конго]]). |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 20:58, 25 февруари 2012
Втората мароканска криза (Шаблон:Lang-de) наричана още и Агадирска криза (Шаблон:Lang-fr) избухва през през април 1911 г. и се изразява в изостряне на международните отношения в резултат от окупацията от Франция на мароканския град Фес. [1]
Развитие
Непосредствено преди окупацията, през април 1911 г. избухва въстание в околностите на тогавашната столица на Мароко - Фес. Използвайки повода, французите под предлог за възстановяване на реда и защитата на френските граждани през май 1911 г. окупират Фес.
Германската империя, която се чувства ощетена от разрешаването на предходната Танжерска криза от 1905-1906 г. изпраща в пристанището на южномароканския град Агадир на 1 юли 1911 г. малката германска канонерка „Пантера”, последвана от мощният крайцер „Берлин”. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а де факто и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия.
Лойд Джордж по линия на Антантата прави изявление в подкрепа на френската окупация и срещу дръзкия германски акт. При това стечение на обстоятелствата, Германия е принудена да се оттегли от политиката на „пушечна дипломация“ и да сключи на 30 март 1912 г. т.нар. договор от Фес, по силата на който Франция получава правото на протекторат над Мароко, а Германия като компенсация за това придобива част от френско Конго (Нов Камерун, съвременна република Конго).
Източници
- ↑ Стефанов, Георги. Международни отношения и външна политика на България 1789/1970. ДИ "Наука и изкуство", 1977, ISBN 9534621511.