Евла (община Ресен): Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: fr:Evla |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: eo:Evla |
||
Ред 54: | Ред 54: | ||
[[en:Evla]] |
[[en:Evla]] |
||
[[eo:Evla]] |
|||
[[fr:Evla]] |
[[fr:Evla]] |
||
[[mk:Евла]] |
[[mk:Евла]] |
Версия от 15:28, 26 февруари 2012
- Вижте пояснителната страница за други значения на Евла.
Евла или понякога книжовно Ехла (Шаблон:Lang-mk) е село в Община Ресен, Република Македония.
География
Селото е разположено в източното подножие на Галичица, 5 км западно от град Ресен, като на изток остава Ресенското поле.
История
В 19 век Евла е чисто българско село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ехла (Ehla) е посочено като село с 38 домакинства и 105 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ехла има 380 жители, всички българи християни.[2]
В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ехла има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
Евла днес
Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители, всички македонци.[4]
Личности
- Родени в Евла
- Шаблон:BGR-флаг Спас Цветков (1876 - ?), български революционер
- Шаблон:BGR-флаг Ристо Лозев, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[5]
Външни връзки
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 94.
|