Вестфалско кралство: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без самопрепратка
м r2.7.1) (Робот Добавяне: el:Βασίλειο της Βεστφαλίας
Ред 19: Ред 19:
[[cs:Vestfálské království]]
[[cs:Vestfálské království]]
[[de:Königreich Westphalen]]
[[de:Königreich Westphalen]]
[[el:Βασίλειο της Βεστφαλίας]]
[[en:Kingdom of Westphalia]]
[[en:Kingdom of Westphalia]]
[[eo:Reĝlando Vestfalio]]
[[eo:Reĝlando Vestfalio]]

Версия от 20:59, 26 февруари 2012

Кралство Вестфалия в състава Рейнския съюз, 1812.

Кралство Вестфалия е историческа държава, съществувала между 1807 и 1813 г. на територията на днешна Германия. Кралство Вестфалия е една от държавите, възникнали по време на Наполеонови войни. Макар формално да е независима държава, Кралство Вестфалия фактически се намира под пълна политическа зависимост от Френската империя и се управлява от Жером Бонапарт - брат на Наполеон Бонапарт. Погрешно за име на кралството е избрано името на региона Вестфалия, макар че незначителни части от териториите на Вестфалското кралство са част от този регион.

История

Кралство Вестфалия е създадено през 1807 г. след обединяването на територии, откъснати от Прусия според условията на договора от Тилзит. Териториите на кралството обединяват тези на Магдебургското херцогство, Електората Брауншвайг-Люнебург и принадлежащото му княжеството Волфенбютел, както и Електората Хесен, чиято столица Касел започва да изпълнява функциите на столица на Кралство Вестфалия. За официална резиденция на краля на Вестфалия е избран дворецът Вилхемсхое, преименуван на Наполеоненсхое. През 1812 Вестфалското кралство става част и от Рейнския съюз.

Замислено като "Наполеонов тип държава", Вестфлското кралство се сдобива с писана конституция, прокламирана на 7 декември 1807 г. от Жером Бонапарт, един ден след пристигането му в Касел. Кралство Вестфалия е първата монархия в Германия с модерна конституция. Според вестфалската конституция всички жители на кралството от мъжки пол са обявени за равноправни граждани, крепостничеството е отменено, а феодалните данъци и задължения са забранени. В кралството влизат в сила нормите на Наполеоновия кодекс, който оставя в историята еснафите и отваря пътя на свободната конкуренция в териториите на кралството. По френски образец всички еврейски конгрегации са реорганизирани и е създадена Консистория, която да ги контролира. Прочутият еврейски търговец и филантроп Израел Якобсон става първият председател на Консисторията. Въведена е нова метрична система. Малко преди унищожаването на кралството обаче свободата на словото е ограничена и е въведена цензура.

Фактически обаче Кралство Вестфалия се намира под тежка политическа и военна зависимост от Франция, която се изразява в задължението му да предоставя военна и финансова помощ за Наполеоновите кампании. През 1810 г. Вестфалското кралство преотстъпва департаментите Норд (със столица Щаде) и Долна Елба (със столица Люнебург) на Франция. Голям брой вестфалски войски участват в Наполеоновата кампания срещу Русия от 1812 г., а вестфалската гвардия героично, но неуспешно атакува Раевския редут при Бородино.

През септември 1813 г. руските казаци обсаждат Касел, разгромяват французите и превземат града, а до 1 октомври превземат цялото кралство. Три дни по-късно Жером Боапарт се завръща начело на голям корпус френски войници и успява да превземе Касел. Успехът на французите е кратък, тъй като няколко дни по-късно електоратът на Хесен начело на казашки корпус успява да освободи града отново. След френската загуба в битката на народите от 13 октомври 1813 г. руснаците унищожават Вестфалското кралство и връщат статуквото от 1806 г., макар че графствата Кауниц-Райтбер и Щолберг-Вернихгероде не са възстановени.