Йоан VI Кантакузин

Йоан VI Кантакузин
византийски император
Йоан VI Кантакузин на църковния събор от 1352 година.
Управление	1347 - 1354
Коронация	3 февруари 1347
Наследил	Йоан V Палеолог
Наследник	Йоан V Палеолог
Лични данни
Роден	ок. 1295 Константинопол
Починал	15 юни 1383 Мистра, Пелопонес
Семейство
Династия	Кантакузини , Палеолози
Брак	Ирина Асенина
Йоан VI Кантакузин в Общомедия

Йоан VI Кантакузин (гр. Ἰωάννης ΣΤʹ Καντακουζηνόςе) е византийски император, управлявал от 1347 до 1354 година, като съвладетел с Йоан V Палеолог.

Възкачване

Регент на Йоан V

Син на Михаил Кантакузин, губернатора на Морея, Йоан Кантакузин заемал поста велик доместик на Византия. По майчина линия той е сродник на Палеологовата династия. През 1341 г. умира император Андроник III Палеолог и трона е наследен от неговия невръстен син Йоан V Палеолог. В Константинопол е сформирано регентство в състав: императрицата-майка Анна Савойска и военачалниците Йоан Кантакузин и Алексий Апокaвк.

Скоро отношенията между тримата регенти се обтегнали, а Кантакузин бил заподозрян от императрицата в опит да вземе властта. Възползвайки се от отсъствието на Кантакузин от столицата императрица Анна Савойска го обявява за враг на империята и заповядва той да остави командването на войските. Когато новината за това достига до войските на Кантакузин в Тракия, те го обявяват за император въпреки първоначалното му нежелание.

Първа гражданска война

През 1341 г. в крепостта Димотика Йоан Кантакузин е коронясан за император под името Йоан VI Кантакузин. С това започва нова гражданска война продължила шест години (1341-1347), в които остатъците от византийската държава били разорявани от сърби, българи и турци, привлечени на помощ от едната или другата фракция.

Константинополското регентство няма достатъчно сили да се противопостави на на самозвания император, защото Йоан държи повечето от армията в свои ръце. Освен това сръбския крал Стефан Душан и войводата Момчил в Родопите са на страната на Кантакузин. Зелотите, които са ревностни поддръжници на православието и противници на унията с католическата църква, обръщат гръб на императрицата, заради западноевропейския ѝ произход.

Билонова монета на Йоан VI Кантакузин

Анна Савойска и Алексий Апокавк привличат на своя страна българския цар Иван Александър, който обаче само се възползва от затрудненото положение на империята и присъединява Пловдив (1344 г.) и осем крепости в Родопите. Императрица Анна Савойска се опитва да настрои Западна Европа против Йоан Кантакузин, като праща посланничество до папа Климент VI в Авиньон с молба да ѝ бъде осигурена помощ.

През 1346 г. Йоан VI Кантакузин привлича на своя страна и турския султан Орхан I, като жени дъщеря си Теодора за него. Османските войски преминават Хелеспонта и започват грабежи издевателства над областите подчинени на централната власт в Константинопол. Заради това Кантакузин си спечелва омразата на селското население. Българското население в Тракия и Родопите също търпи разорение. Поради тази причина Кантакузин губи като съюзник родопския войвода Момчил, който започва да брани планината от турците.

На 3 февруари 1347 година начело на армия от хиляда души Кантакузин успява да влезе в Константинопол и тържествено е коронясан за съимператор на Йоан V Палеолог.

Управление

Йоан Кантакузин управлява съвместно с Йоан V Палеолог от 1347 до 1354 година, а през 1353 г. провъзгласява за съимператор и своя син Матей Кантакузин. В този период през Европа преминава опустошителна епидемия от чума (черната смърт). Ромейският флот воюва няколко пъти неуспешно срещу този на Генуа. Сърбите също нападат Византия и въпреки, че Йоан VI Кантакузин дава отпор на армията на бившия си съюзник - крал Стефан Душан, последния завладява почти цяла северна и централна Гърция.

Йоан Кантакузин свиква два църковни събора - през 1347 и 1352 г. свързани с враждебността между исихазма и варламитството.

Турските наемници, недоволни от неизплащането на обещаните им суми се настаняват в южна Тракия и превземат голяма част от европейските територии на Византия. Селското население страда от целогодишните атаки на турците, както и от високите данъци които Йоан VI въвел, поради разоряването на държавата от шестгодишната гражданска война. Тези фактори допринесли за падането на Кантакузин от власт.

Втора гражданска война

Изображение на Йоан Кантакузин като владетел (вляво) и като монах (вдясно)

Подкрепен от широки слоеве от населението, което негодувало от политиката на Кантакузин, през 1353-4 година Йоан V оглавил войска от наемници, завзел Константинопол и принудил Йоан VI да абдикира след седемгодишно съвместно управление. Борбата между Йоан Кантакузин и Йоан V Палеолог допълнително изтощава Византийската държава и улеснила османското завоевание на Балканите.

Книжовна дейност и последни години

След оттеглянето си от управлението Йоан Кантакузин се замонашил под името Йоасаф и прекарал остатъка от живота си в манастира Ватопед на Света гора (1320-1362).

Последовател е на исихазма. Автор е на история обхващаща периода от 1320 до 1362 година, а също на писма и беседи с религиозно-полемичен характер. Умира през 1383 г. на преклонна възраст.

Вижте също

• Гражданска война във Византия 1341-1347

Изследвания

• Ioannis Cantacuzeni Eximperatoris Historiarum libri IV, v. 1—3, Bonnae, 1828—32.
• История Византии, т. 3, М., 1967, гл. 9.
• Иоанн Кантакузин, Беседа с папским легатом. Диалог с иудеем. СПБ., 1997.
• Donald M. Nicol. The Reluctant Emperor: A Biography of John Cantacuzene, Byzantine Emperor and Monk, c. 1295-1383. Cambridge, 2002.