Мартеница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 18:53, 4 март 2012

Мартеницата (марта, мартичка, гадалушка, кичилка) e обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве. Мартеницата е малко украшение, изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята - бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март - празника Баба Марта.

Разпространение

Този обичай се смята за българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор). Някога в България са ги носели също само жените и децата, но след средата на миналия век и мъжете започват да се закичват с тях. С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини. Българите в района на Преспа и Голо бърдо - Албания, както и в Македония също носят мартеници. В Северна Гърция също се среща подобен обичай.

Обичай

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Произход

Легендата свързва появата на мартеницата с прабългарите.^[1] Тя гласи, че, когато хан Аспарух побеждава византийските войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата, която се носи днес.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров и с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция и навеждат към тракийски (палеобалкански) и елински, а дори и за римски произход. За това говори и разпространението на мартеницата в небългарски етнически общности.^[2]

Как се прави мартеница

Вземате един бял и един червен конец — по възможност вълнен. Завързвате двата конеца един за друг. Молите приятел да държи единия край на конците, вие хващате другия (ако няма кой да помогне, връзвате края за нещо). Опъвате конеца и започвате да пресуквате между пръстите, само в една посока. Въртите конците, докато, като отпуснете малко, не започнат да се увиват един с друг, и то на ситна шарка. Внимателно събирате двата края и отпускате. Ширитът е готов. Вземате един картон с размери 5 на 6 см. Сгъвате го на две. Започвате да увивате бялата или червената прежда около него, така че от единия край да е сгънатото, от другия не. Увивате колкото пъти искате. Колкото са повече обиколките, толкова по-дебела е Пенда. Накрая режете конеца. Прекарвате пресукания конец през сгънатата част на картона. Режете с ножица увитите конци на мястото, където не е сгънат картонът. Така се получават ресничките. Издърпвате внимателно картона и връзвате двата края на ширита. След това с друг конец или с част, отрязана от ширита, връзвате по-надолу, за да оформите глава. Така последователно може да оформите ръце, крака и Пенда или Пижо е готов.

Интересни факти

По повод Баба Марта на 1 март 2011 г., чрез приложението си Google Doodle, логото на търсачката Google е изписано с преплетени бели и червени конци и е разкрасено с червен и бял пискюл.^[3]

Бележки

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Мартеница.

Мартеницата в Румъния
Да носим ли мартеници?, отговор на свещеник на въпрос в Православие.БГ
Баба Марта, традиционен български обичай
Мартеницата - български и индо-ирански обичай

[1] Етнологът Иглика Мишкова: Мартеницата никога не се изхвърля, за да не си изхвърли човек и късмета, 01 март 2011 г. Агенция "Фокус".

[2] Енциклопедия Древна Тракия и траките - Мартеницата, Ваня Лозанова.

[3] .bg, Мартенски дудъл от Google

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 [[File:Martenitsa magnolia.jpg|thumb|right|300px|Дърво накичено с мартеници]]
-През 30-те години на 20-ти век се създава легендата, която свързва появата на мартеницата с [[прабългари]]те.<ref>[http://www.focus-news.net/?id=f17209  Етнологът Иглика Мишкова: Мартеницата никога не се изхвърля, за да не си изхвърли човек и късмета, 01 март 2011 г. Агенция "Фокус".]</ref> Тя гласи, че, когато хан [[Аспарух]] побеждава [[Византия|византийските]] войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата, която се носи днес.
+Легендата свързва появата на мартеницата с [[прабългари]]те.<ref>[http://www.focus-news.net/?id=f17209  Етнологът Иглика Мишкова: Мартеницата никога не се изхвърля, за да не си изхвърли човек и късмета, 01 март 2011 г. Агенция "Фокус".]</ref> Тя гласи, че, когато хан [[Аспарух]] побеждава [[Византия|византийските]] войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата, която се носи днес.
 Празникът на [[Баба Марта]] в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на [[Баба Марта]], митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март. Традицията е свързана с древната езическа история от [[Балканския полуостров]] и с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция и навеждат към тракийски (палеобалкански) и елински, а дори и за римски произход. За това говори и разпространението на мартеницата в небългарски етнически общности.<ref>[http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=411&Itemid=106  Енциклопедия Древна Тракия и траките - Мартеницата, Ваня Лозанова.]</ref>