За буквите

„За буквите“ е единственото запазено полемическо съчинение от Черноризец Храбър, вероятно писано в края на 9 век, около 893 година. Предполага се, че първоначално творбата е написана на глаголица. Днес са запазени над сто преписа, всички руски по произход. Най-ранният от тях е от 1348 г., в т. нар. Лаврентиев (Иван-Александров) сборник. Поради голямата хронологическа разлика между преписите и недостигналия до нас оригинал, е трудно да се установи кои части от творбата са вариации, получени по време на създаването на преписите, и кои са по-късни интерполации.

Структура на съчинението

„За буквите“ се състои от въвеждаща част и от същинска полемическа част. Във въведението се говори за историята на писането у славяните, а в полемическата част авторът защитава създадените от Константин-Кирил букви. Традиционно възприетото становище е, че Черноризец Храбър защитава правото на славянската писменост да съществува наравно с гръцката и еврейската. Но през последните десетилетия се изказва и мнението, че е възможно авторът да защитава глаголическата азбука от опитите да бъде изместена от кирилската, гръцка по произход, графика. Някои учени смятат, че „За буквите“ е част от по-голям граматически труд заради систематизираната граматическа информация в творбата.

Библиография

• Куев, К. Черноризец Храбър. София, 1967.
• Станчев. Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. София, 1985, 75 - 76.
• Трендафилов, Хр. Сказание за буквите на Черноризец Храбър. Рецепция и функция. - Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 11. Стара българска литература. Литература на българското възраждане. София, 1987, 91 - 98.
• Цанев, Ц. "За буквите". Нови аспекти. Шумен, 2002.