Раковишки манастир: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 95.42.198.142 (б.), към версия на Мико |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
[[Image:Rakovishkimanastirstaracrkva.jpg|дясно|мини|Старата църква на Раковишкия манастир]] |
[[Image:Rakovishkimanastirstaracrkva.jpg|дясно|мини|Старата църква на Раковишкия манастир]] |
||
[[Image:Rakovishkimanastirnadpis.jpg|дясно|мини|Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г.]] |
[[Image:Rakovishkimanastirnadpis.jpg|дясно|мини|Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г.]] |
||
| Ред 8: | Ред 7: | ||
== История == |
== История == |
||
Основан е през 10-11 век. |
Основан е през 10-11 век.<ref>Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.</ref> След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. [[Пимен Софийски]]. В края на 18 век е опожарен. |
||
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Раковишкият манастир е център на национално-освободителните борби — в него се организират въстанието от 1848-1850 ([[Видинско въстание|Видинското въстание]]) - едно от най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г. |
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Раковишкият манастир е център на национално-освободителните борби — в него се организират въстанието от 1848-1850 ([[Видинско въстание|Видинското въстание]]) - едно от най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г. |
||
| Ред 17: | Ред 16: | ||
Манастирът представлява комплекс от две [[черква|черкви]], жилищни и стопански сгради. Построената през Х-ти век стара черква (8,5х8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век [[притвор]]. През 1825 г. черквата е изографисана, а през 1979 г. ценните [[стенопис]]и са реставрирани. След [[Освобождението]], в памет на загиналите във въстанията, е построена новата черква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария. |
Манастирът представлява комплекс от две [[черква|черкви]], жилищни и стопански сгради. Построената през Х-ти век стара черква (8,5х8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век [[притвор]]. През 1825 г. черквата е изографисана, а през 1979 г. ценните [[стенопис]]и са реставрирани. След [[Освобождението]], в памет на загиналите във въстанията, е построена новата черква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария. |
||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Български манастири]] |
[[Категория:Български манастири]] |
||
Версия от 08:15, 9 март 2012
Раковишкият манастир „Света Троица“ е разположен под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан. Намира се на 4 km северозападно от село Раковица, почти на границата със Сърбия. Манастирът е обявен за паметник на културата. Храмовият празник на манастира е Петдесетница.
От манастира се стига до град Видин (около 49 km) по второкласен път на североизток, а до град Белоградчик (около 34 km) - по третокласен път на югоизток.
История
Основан е през 10-11 век.[1] След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Раковишкият манастир е център на национално-освободителните борби — в него се организират въстанието от 1848-1850 (Видинското въстание) - едно от най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г.
Понастоящем е възстановен и постояно действащ.
Устройство
Манастирът представлява комплекс от две черкви, жилищни и стопански сгради. Построената през Х-ти век стара черква (8,5х8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. черквата е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани. След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата черква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.
Бележки
- ↑ Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.