Бонифаций Монфератски

Бонифаций Монфератски
солунски крал
Роден	1150 Пиемонт, Италия
Починал	4 септември 1207 Месинопол, (днес в Гърция)
Семейство
Род	Алерамичи
Баща	Вилхелм V
Майка	Юдит Бабенберг
Братя/сестри	Конрад Монфератски Рение Монфератски Вилхелм Монфератски
Съпруга	Жана Антиохийска Маргарита Унгарска (1204)
Деца	Вилхелм VI Деметрий Монфератски Агнеса Монфератска
Бонифаций Монфератски в Общомедия

Бонифаций Монфератски е избран да води Четвърия кръстоносен поход.
Историческа картина от Анри Декен, 1840. Версай

Бонифаций I Монфератски (известен още и като Бонифас Монфератски) е Монфератски маркиз, избран през 1201 г. като един от водачите на Четвърти кръстоносен поход на мястото на граф дьо Шампан. Бил е роднина на френския крал Филип II Огюст.

Произлиза от фамилията Алерамичи и е син на маркграф Вилхелм V († 1191) и Юдит Бабенберг, дъщеря на херцог Леополд III от Австрия (Бабенберги) и Салирийката Агнеса от Вайблинген. По майчина линия Бонифаций е правнук на римко-немския император Хайнрих IV. Неговите братя са Вилхелм Дългия меч, Конрад Монфератски († 1192; крал на Йерусалим, бил женен от 1187 г. за Теодора, сестра на Исаак II Ангел и за Сибила Йерусалимска и баща на крал Балдуин IV) и Рение Монфератски (Райнер: † 1183, (женен за Мария Комнина Порфирогенита), които имат също историческо значение. Той е братовчед на Фридрих I Барбароса.

Към края на 1170-те години той се присъединява към страната на братовчед си, римско-немският император Фридрих I Барбароса, в неговата война притив Ломбардския съюз. Неговият трубадур Раймбаут дьо Вакейрас го прославя като придружител при походите на маркграфа в Горна Италия и Сицилия. С брат си Конрад той поема през 1183 г. регентството на Маркграфство Монферат, след като баща му тръгнал за Света земя.

През лятото 1200 г. Бонифаций приeмa в Италия за много седмици в дома си делегацията на френските барони, която се връщала от Венеция, където оговорила с дожа Енрико Дандоло получаването на кораби за транспорта на войската за Четвъртия кръстоносен поход. През 1201 г. Бонифаций е избран за предводител на Четвъртия кръстоносен поход на мястото на умрелия през май 1201 г. във Франция граф Теобалд III дьо Шампан. През юни 1201 г. Бонифаций е ръководител на похода. През лятото 1201 г. Бонифаций пътува лично до Франция, среща се в Саосон с рицърите.

През октомври 1201 г. Бонифаций се среща в Хагенау за пръв път с византийския принц Алексий IV Ангел. Бонифаций предава власта на Маркграфство Монферат на синa си Вилхелм VI Монфератски и пристигa на 19 aвгusт 1202 г. във Венеция, oткъдeтo кръстоноснaтa флoтa тръгвa през октомври 1202 г.

След превземането на Константинопол през 1204 г. Бонифаций е предложен за император на новосъздадената Латинска империя, заедно с Балдуин Фландърски, но кандидатурата му е отхвърлена.

След избора на император, Бонифаций Монфератски получава азиатските земи на империята, но ги заменя за Солун и провинциите от континентална Гърция, на чиято територия създава Солунското кралство.

На 4 септември 1207 г. Солунският крал Бонифаций е заловен от местни българи при топлите извори на днешното село Лъджа (Шаблон:Lang-gr) в района на планинския масив Гюмюрджински снежник в южната част на Родопите. Главата му е отсечена и изпратена на цар Калоян.

Източници

• "Завладяването на Константинопол" от Жофруа дьо Вилардуен, с описание на дейността и смъртта на Бонифаций Монфератски

Външни препратки

• За това как един латински крал поискал да завладее българските земи, но вместо това загубил главата си и кралството си

• Портал „Македония“