Чарлз Шерингтън: Разлика между версии
Movses-bot (беседа | приноси) м r2.7.2) (Робот Добавяне: eu:Charles Scott Sherrington |
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ: |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
{{ |
{{СОРТКАТ:Шерингтън, Чарлз}} |
||
[[Категория:Физиолози]] |
[[Категория:Физиолози]] |
||
Версия от 15:49, 23 март 2012
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Сър Чарлс Скот Шерингтън (Шаблон:Lang-en) (27 ноември 1857, Лондон - 4 Март 1952, Ийстбърн) е изтъкнат английски лекар,Нобелов лауреат по медицина за откритията си в областта на физиологията. Той е роден на 27 ноември 1857 г в Ислингтън,предградие на Лондон. Чарлз Шерингтън е окривателя на синапсите като неизменна част от нервните клетки.Именно поради изключително плодотворната си и ефективна работа в областта на неврофизиологичното изследване на невроните,съвместно с Едгар Ейдриън,Шерингтън е удостоен с престижната Нобелова награда.Популярният британски учен е бил и преподавател в престижния Кингс Колидж,който се явява съосновател на Лондонския университет. За първи път испанския анатом Сантяго Рамон и Кахал изказва хипотезата,че неврона е структурна и функционална единица на нервната система.Той определя невроните като отделни и напълно самостоятелни клетки,които комуникират успешно със своите събратя с помощта на специализирани канали.Тези специализирани микроскопични структури биват наречени синапси. Именно предположението на испанския учен се превръща в едната от основните крепости на съвременната невробиология,разработена от Шерингтън.И Шерингтън и Рамох и Кахал стигат едновременно до един и същ извод,който оформя "доктрината за невронната теория".Според постулатите на тази доктрина,нервната система представлява не единна мрежа от нервни клетки,а последователност многобройни и разнообразни нервни клетки.
Английският учен отделя голямо внимание на гръбначномозъчнитре рефлекси,които съвсем справедливо той подозира,че стоят в основата на цялостното интегративно функциониране на нервната система.Синапсите,които открива Шерингтън са отговорни за предаването на нервния импулс между отделните неврони.От своя страна предаването на нервните сигнали винаги е свързано с оформянето и изразяването на рефлексите.Шерингтън открива,че за да се осъществи един рефлекс е необходимо той да има стабилна анатомична основа,каквато се оказва "рефлексната дъга"..Всяка рефлексна дъга се състои от пет компонента:рецептор,аферентно рамо,процес на превключване в централната нервна система,еферентно рамо и ефектор или орган изпълнител.Сър Чарлз Шерингтън проучва и съставя карта на инервационните зони на гръбначномозъчните нерви.Отново британския учен осъществява класификацията,според която рецепторите биват три основни вида-екстерорецептори,интерорецептори и проприорецептори.Шерингтън излага основните модели на неврофизиологията в научните си трудове "Интегративна дейност на нервната система" и "Рефлексна дейност на гръбначния мозък".
Източници
British Nobel laureates,Royal Medal winners,Karl Grandin "Sir Charles Sherrington Biography",