Влашко: Разлика между версии

Влашко
	Влашко
	Знаме Герб Герб
	Влашко при Мирча Стари, 1395 г.
География и население
Столица	Къмпулунг, Куртя де Арджеш, Търговище, Букурещ
Официален език	румънски език
Управление
Форма	Княжество
	Влашко в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 02:30, 25 март 2012

Влашко или Влахия (на румънски: Ţara Românească, в превод „Румънска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния, носеща името на влашкото население, което я е населявало.

География

Влашко се намира на юг от Южните Карпати и на север от река Дунав, която е границата ѝ с България. Река Олт разделя Влашко на две области — Мунтения (Шаблон:Lang-ro, на български „Голяма Влахия“), чиято площ е 52 486 кв.км^[1]) и Олтения (на румънски: Oltenia, на български „Малка Влахия“), с площ 24 095 кв.км. Най-големият град във Влашко е румънската столица Букурещ. Областта има изключително равнинен релеф.

История

В Античността на територията на Влашко от 107 до 256 ^[2](за 149 години) съществува римската провинция Дакия, наречена по името на тракийското племе даки, което е населява тези земи от дълбоко древност.

Влашко е част от българската държава от момента на основаването й след преселението на българите, водени от хан Аспарух (681), до падането на Първото българско царство под византийска власт през 1018 година. След това там е образувана византийската тема Паристрион, но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е напълно пометена от нашествията на печенеги, маджари, кумани и узи, немалко от които се установяват там смесвайки се със завареното българско население. Оттогава областта е наричана и Кумания, а името Влахия носят области в днешна Македония и Сърбия.

След възстановяването на България в 1185г. при Асеневци, земите на север от Дунав били опора на въстанието отново стават интегрална част на българската държава. През средата на 13 век францисканският монах и пътешественик Вилхелм де Рубрук в 1253 г. посочва, че "Влахия принадлежи на Асен", т.е. на българския цар Михаил II Асен.^[3]

След 12 век според византийски, български и унгарски извори бъдещата Влахия е гранична военна област на Българската държава. В нея се назначават войводи (военни управители), а населението в Карпатите има статут на гранично. Показателно е, че в изворите от XII и първата половина на XIII в. наименованията българи, власи, а често и кумани се използват като синоними.

В 1227-1232 г. унгарските опити за покръстване на куманите и привличането им към своето кралство, използвайки за повод съюза на Иван Асен ІІ с византийците, водят до българо-унгарски сблъсък при който в 1232 г. унгарците окупират западната част на Влашко - Олтения и създават от тази българска област Северинския банат, а Бела ІV започва да се титлува „крал на Унгария, България и Кумания”.

В 1241 г. при Иван Асен II българската войска, в която както обикновенно участват и власи и кумани, нанася поражение на лявото крило на татарското нашествие земите по р.Олт. При Константин Асен (1257-1277) Унгария успява да завземе отново голяма част на отвъддунавска България във Влахия. В 1277г. в битка с унгарците загива местния войвода Литовой.

В периода на феодално разпокъсване на България в 14 век българските войводи на север от Дунав започват да са обособяват като васални на царя. Победата над унгарците на Иванко І Басараб в битката при Посада през 1330 г. издига авторитета и полага основите на самостойността на Влашкото княжество, но и при Радул І (управлявал 1377-1385г.) българската митница и граница е на Карпатите, а войводата е подчинен на цар Иван Александър, комуто се оплаква от царските митничари^[4]. От този период са и първите от известните влахо-български грамоти на местните феодали. Едва след като Българското царство е унищожено от турците, при поставения за управител на Влахия от цар Иван Шишман войвода Мирчо Стари управляваната от него Влахия става суверенно княжество. Един от неговите деспоти е Влад III Цепеш (1431-1476 г.), по-известен като граф Влад Дракула. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със садизъм, до края на 15 век областта изцяло пада под османско владичество. Имало само 64 години независимо съществуване след битката при Ровине в 1394 г. Влашко става васално на турците княжество по време на Мирчо Стари задължено първоначално само да плаща данък на Османска империя, а по-късно е сведено владение чиито княз (каймакам) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав.

През 1600 г. за първи път се осъществява обединяване (при княз Михай Витязул) на Влашко с Трансилвания и Молдова, което обаче просъществува само една година.

От 1716 г. Високата порта започва да назначава за управители на областта гърци-фанариоти, с което се увеличава влиянието на Фенер и недоволството сред влашкото население. Управлението на фанариотите е свалено през 1821 г. след революцията, водена от Тудор Владимиреску. В същата година българинът Стефан Богориди e назначен от султана княз (каймакам) на Влашко. През 1831 г. е приет Органически устав на Влашко, а през 1859 г. заедно с Молдова образуват „Обединеното княжество Влашко и Молдова“ начело с Александру Йоан Куза. На 24 декември 1861 г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава Румъния, но Румъния постига независимостта си едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г. затова в румънската история тази война е наречена "Войната за независимост". До края на съществуването му в 1859-61 г. официалният език на църквата и администрацията е старобългарският и неговата азбука - кирилицата. Въпреки, че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава доминират славяно-български думи и изрази, азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки влахо-молдовсият език да се романизира.

По времето на националните борби за освобождение, Влашко става притегателен център и дава подслон на българските революционери и въобще на свободомислещите и българи. Тук се печатат множество български издания, активно действа както умерено либералната и така и революционната емиграция. В Букурещ е създаден БРЦК от Любен Каравелов и Васил Левски, Христо Ботев е негов секретар, в Гюргево е учреден Гюргевски революционен комитет вдигнал Априлското въстание.

Източници

↑ The Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2001-05. — Walachia
↑ формално провинцията е ликвидирана от имп. Аврелиан в 272 г., а населението е евакуирано южно от Донав от дн. Поморавие до Тесалия като е образувана провинцията Дакия Аврелиана със столица Сердика
↑ Златарски, Васил. История на българската държава през Средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187-1280), София 1940, с. 373-374.
↑ Пламен Павлов, За северната границя на Второто българско царство през ХІІІ-ХІV век, © Електронно списание LiterNet, 11.06.2009, № 6 (115)

Вижте също

Шаблон:Link GA

[bartleby-1] The Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2001-05. — Walachia

[2] формално провинцията е ликвидирана от имп. Аврелиан в 272 г., а населението е евакуирано южно от Донав от дн. Поморавие до Тесалия като е образувана провинцията Дакия Аврелиана със столица Сердика

[3] Златарски, Васил. История на българската държава през Средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187-1280), София 1940, с. 373-374.

[4] Пламен Павлов, За северната границя на Второто българско царство през ХІІІ-ХІV век, © Електронно списание LiterNet, 11.06.2009, № 6 (115)

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 В [[Античност]]та на територията на Влашко от [[107]] до [[256]] <ref> формално провинцията е ликвидирана от имп. [[Аврелиан]] в 272 г., а населението е евакуирано южно от Донав от дн. Поморавие до Тесалия като е образувана провинцията Дакия Аврелиана със столица [[Сердика]]</ref>(за 149 години) съществува римската провинция [[Дакия (провинция)|Дакия]], наречена по името на [[траки|тракийско]]то племе [[даки]], което е населява тези земи от дълбоко древност.
-Влашко е част от българската държава от основаването ѝ след преселението на [[българи]]те, водени от хан [[Аспарух]] ([[681]]), до падането на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] под [[Византия|византийска]] власт през [[1018]] година. След това там е образувана [[Византия|византийската]] [[тема]] [[паристрион]], но властта на империята  отвъд Дунав е по-скоро  номинална и скоро е пометена от нашествията на [[печенеги]], [[кумани]] и [[узи]], които се установяват там смесвайки се със завареното [[българи|българско]] население.
+Влашко е част от българската държава от момента на основаването й след преселението на [[българи]]те, водени от хан [[Аспарух]] ([[681]]), до падането на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] под [[Византия|византийска]] власт през [[1018]] година. След това там е образувана [[Византия|византийската]] [[тема]] [[Паристрион]], но властта на империята  отвъд Дунав е по-скоро  номинална и скоро е напълно пометена от нашествията на [[печенеги]], [[маджари]], [[кумани]] и [[узи]],  немалко от които се установяват там смесвайки се със завареното [[българи|българско]] население. Оттогава областта е наричана и Кумания, а името Влахия носят области в днешна Македония и Сърбия.
-С възстановяването на [[Втора българска държава|България]] при [[Асеневци]], земите на север от Дунав отново стават част от българската държава. През средата на [[13 век]] [[Францискански орден|францисканският]] монах и пътешественик [[Вилхелм де Рубрук]] пише, че Влахия принадлежи на Асен, т.е. на българския цар [[Михаил II Асен]].<ref>Златарски, Васил. История на българската държава през Средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187-1280), София 1940, с. 373-374.</ref>
+След възстановяването на [[Втора българска държава|България]] в 1185г. при [[Асеневци]], земите на север от Дунав били опора на въстанието отново стават интегрална част на българската държава. През средата на [[13 век]] [[Францискански орден|францисканският]] монах и пътешественик [[Вилхелм де Рубрук]] в 1253 г. посочва, че "Влахия принадлежи на Асен", т.е. на българския цар [[Михаил II Асен]].<ref>Златарски, Васил. История на българската държава през Средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187-1280), София 1940, с. 373-374.</ref>
-След [[12 век]] според византийски, български и унгарски извори Влашко е гранична военна област на българската държава. В нея са назначавани [[княз]]е или войводи (военни управители) и няма [[цар]] или [[крал]] като монарси, както е при съседните независими държави. От този период са и известните влахо-български грамоти на местните феодали.
+След [[12 век]] според византийски, български и унгарски извори бъдещата Влахия е гранична военна област на Българската държава. В нея се назначават войводи (военни управители), а населението в Карпатите има статут на гранично. Показателно е, че в изворите от XII и първата половина на XIII в. наименованията българи, власи, а често и кумани се използват като синоними.
+В 1227-1232 г. унгарските опити за покръстване на куманите и привличането им към своето кралство, използвайки за повод съюза на Иван Асен ІІ с византийците, водят до българо-унгарски сблъсък при който в 1232 г. унгарците окупират западната част на Влашко - Олтения и създават от тази българска област Северинския банат, а Бела ІV започва да се титлува „крал на Унгария, България и Кумания”.
-От [[1330]] г. след победата в [[Битка при Посада|битката при Посада]] на [[Басараб I]] Влашко е фактически самостоятелно [[княз|княжество]]. Един от неговите деспоти е [[Влад Цепеш|Влад III Цепеш]] (1431-1476 г.), по-известен като ''граф Влад Дракула''. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със [[садизъм]], до края на [[15 век]] областта изцяло пада под османско владичество. Имало само 64 години независимо съществуване след [[битка при Ровине|битката при Ровине]] в [[1394]] г. Влашко става [[васал]]но на турците княжество по време на [[Мирчо Стари]] задължено първоначално само да плаща данък на [[Османската империя|Османска империя]], а по-късно е сведено владение  чиито княз ([[каймакам]]) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав.
+В 1241 г. при [[Иван Асен II]] българската войска, в която както обикновенно участват и [[власи]] и [[кумани]], нанася поражение на лявото крило на татарското нашествие земите по р.[[Олт]]. При [[Константин Асен]] (1257-1277) [[Унгария]] успява да завземе отново голяма част на отвъддунавска България във Влахия. В 1277г. в битка с унгарците загива местния войвода Литовой.
+В периода на феодално разпокъсване на България в 14 век българските войводи на север от Дунав започват да са обособяват като васални на царя.  Победата над унгарците на [[Басараб I|Иванко І Басараб]] в [[Битка при Посада|битката при Посада]] през [[1330]] г. издига авторитета и полага основите на самостойността на Влашкото [[княз|княжество]], но и при Радул І (управлявал 1377-1385г.) българската митница и граница е на [[Карпати]]те, а войводата е подчинен на цар [[Иван Александър]], комуто се оплаква от царските митничари<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm Пламен Павлов, За северната границя на Второто българско царство през ХІІІ-ХІV век, © Електронно списание LiterNet, 11.06.2009, № 6 (115)]</ref>. От този период са и първите от известните влахо-български грамоти на местните феодали. Едва след като Българското царство е унищожено от турците, при поставения за управител на Влахия от цар [[Иван Шишман]] войвода [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] управляваната от него Влахия става суверенно княжество. Един от неговите деспоти е [[Влад Цепеш|Влад III Цепеш]] (1431-1476 г.), по-известен като ''граф Влад Дракула''. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със [[садизъм]], до края на [[15 век]] областта изцяло пада под османско владичество. Имало само 64 години независимо съществуване след [[битка при Ровине|битката при Ровине]] в [[1394]] г. Влашко става [[васал]]но на турците княжество по време на [[Мирчо Стари]] задължено първоначално само да плаща данък на [[Османската империя|Османска империя]], а по-късно е сведено владение  чиито княз ([[каймакам]]) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав.
 През [[1600]] г. за първи път се осъществява обединяване (при княз [[Михай Витязул]]) на Влашко с [[Трансилвания]] и [[Молдова (област)|Молдова]], което обаче просъществува само една година.