Кюстендил (област): Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: sco:Kyustendil Province |
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: et:Kjustendili piirkond |
||
| Ред 344: | Ред 344: | ||
[[eo:Provinco Kjustendil]] |
[[eo:Provinco Kjustendil]] |
||
[[es:Provincia de Kyustendil]] |
[[es:Provincia de Kyustendil]] |
||
[[et:Kjustendili piirkond]] |
|||
[[fa:استان کیوستندیل]] |
[[fa:استان کیوستندیل]] |
||
[[fr:Kyoustendil (oblast)]] |
[[fr:Kyoustendil (oblast)]] |
||
Версия от 12:50, 25 март 2012
| Област Кюстендил | |
| Области в България | |
 Област Кюстендил на картата на България | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Район за планиране | Югозападен район за планиране |
| Областен център | Кюстендил |
| Площ | 3084.3 km² |
| Население | 108 703 души (31 декември 2022 г.) |
| Общини | 9 |
| БВП (2021) | 1 327 000 000 лв.[1] |
| МПС код | KH |
| Официален сайт | kn.egov.bg |
 | |
| Административно деление на областта | |
| Кюстендил в Общомедия | |
Област Кюстендил е една от 28-те области на България. МПС-кодът ѝ е КН. Тя заема площ 3084,3 км2 и има население 135 664 души (по експресни данни от преоброяване 2011)[2].
Списък на населените места в Област Кюстендил
Градовете са с удебелен шрифт.
Община Бобов дол
Бабино, Бабинска река, Блато, Бобов дол, Голема Фуча, Голям Върбовник, Големо село, Горна Козница, Долистово, Коркина, Локвата, Мала Фуча, Мали Върбовник, Мало село, Мламолово, Новоселяне, Паничарево, Шатрово
Община Бобошево
Бадино, Блажиево, Бобошево, Висока могила, Вуково, Доброво, Каменик, Скрино, Слатино, Сопово, Усойка, Циклово
Община Кочериново
Бараково, Боровец, Бураново, Драгодан, Кочериново, Крумово, Мурсалево, Пороминово, Стоб, Фролош, Цървище
Община Кюстендил
Багренци, Берсин, Блатец, Бобешино, Богослов, Буново, Вратца, Гирчевци, Горановци, Горна Брестница, Горна Гращица, Горно Уйно, Грамаждано, Граница, Гурбановци, Гърбино, Гърляно, Гюешево, Дворище, Дождевица, Долна Гращица, Долно село, Долно Уйно, Драговищица, Жабокрът, Жеравино, Жиленци, Ивановци, Каменичка Скакавица, Катрище, Коняво, Копиловци, Коприва, Кутугерци, Кършалево, Кюстендил, Лелинци, Леска, Лисец, Лозно, Ломница, Мазарачево, Нови чифлик, Ново село, Николичевци, Пиперков чифлик, Полетинци, Полска Скакавица, Преколница, Радловци, Раненци, Режинци, Раждавица, Ръсово, Савойски, Сажденик, Скриняно, Слокощица, Соволяно, Стенско, Таваличево, Търновлаг, Търсино, Церовица, Црешново, Цървена ябълка, Цървендол, Цървеняно, Чудинци, Шипочано, Шишковци, Ябълково
Община Невестино
Ваксево, Ветрен, Длъхчево-Сабляр, Долна Козница, Друмохар, Еремия, Згурово, Илия, Кадровица, Лиляч, Мърводол, Невестино, Неделкова гращица, Пастух, Пелатиково, Раково, Рашка гращица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Църварица, Чеканец, Четирци
Община Рила
Падала, Пастра, Рила, Рилски манастир, Смочево
Община Сапарева баня
Овчарци, Паничище, Ресилово, Сапарева баня, Сапарево
Община Дупница
Баланово, Бистрица, Блатино, Грамаде, Делян, Джерман, Дяково, Крайни дол, Крайници, Кременик, Палатово, Пиперево, Самораново, Дупница, Тополница, Червен брег, Яхиново
Община Трекляно
Брест, Бъзовица, Габрешевци, Горни Коритен, Горно Кобиле, Добри дол, Долни Коритен, Долно Кобиле, Драгойчинци, Злогош, Киселица, Косово, Метохия, Побит камък, Средорек, Сушица, Трекляно, Уши, Чешлянци
Население
Преброяване на населението 2011 (НСИ) окончателни данни за броя на населението: 136 686[3]
Преброяване на населението 2001 (НСИ):
Брой на населението (2001): 162 624 / 162 534
Брой на населението (2011): 136 686 / 130 615
Етническа група (2011):[4]
Българи: 121 351 ( 92,91 % ),
цигани: 8 305 ( 6,36 % ), други: 959 ( 0,73 % )
Вероизповедание (2011):[5]
Самоопределили се: 115 944 души:
Православни: 101 506 ( 87,55 % ),
други: 14 438 ( 12,45 % )
| Демография на населението | |||
|---|---|---|---|
| Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
| 2010 | 7,6‰ | 17,4‰ | -9,8‰ |
| 2009 | 8,4‰ | 17,4‰ | -9,0‰ |
| 2008 | 8,2‰ | 16,9‰ | -8,7‰ |
| 2007 | 8,0‰ | 17,6‰ | -9,6‰ |
| 2006 | 7,8‰ | 17,3‰ | -9,5‰ |
| 2005 | 7,7‰ | 17,3‰ | -9,6‰ |
| 2004 | 7,4‰ | 16,2‰ | -8,8‰ |
География
Областта е разположена в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад — с Република Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център е на областта град Кюстендил. Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Невестино, Бобошево и Трекляно с общ брой на населените места 182.
Релеф и полезни изкопаеми
Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река Драговищица, планината Лисец и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планината Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краището по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река Струма).
Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян на доломити, а при село Дивля на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.
Климат и водни ресурси
Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село Полска Скакавица река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 м. Язовирите “Дяково”, “Берсин”, “Дреновдол” и “Багренци” се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.
Горски фонд
Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата “Габра” с площ 89,5 ха в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.
Източници
Външни препратки
- Сайт на областна администрация Кюстендил
- Областен управител на Кюстендил
- Културен, обществен, празнично-обреден и именен календар на област Кюстендил
| |||||
| |||||||
.png)