Венелин Ганев

Венелин Ганев
български юрист и политик
Венелин Ганев на изложба във Военния клуб в София, 1945 година
Роден	Венелин Йорданов Ганев 16 февруари 1880 Русе, България
Починал	25 март 1966 София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Женевски университет Лайпцигски университет
Партия	Радикалдемократическа партия Демократически сговор Отечествен фронт
Работил в	Софийски университет Университет за национално и световно стопанство
Венелин Ганев в Общомедия

Акад. Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 е един от регентите на малолетния цар Симеон II.

Биография

Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 в Русе. Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев. Завършва философия, право и музика. След завръщането си в България преподава философия на правото (1908-1918) и търговско право (1918-1947) в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

През 1908 Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж (вижте Ньойски договор). След това е посланик на България в Париж (1920-1922).

През 1923, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор. През 1925 го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека. По време на Втората световна война се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.

Още през 1945 Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията. През 1947 той е интерниран в Дряново, а през 1948 е изключен от Българската академия на науките.

Библиография

• „Шопен“ (1919)
• „Историческото развитие на търговското право“ (1921)
• „Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“ (1921-1932, 1946)
• „Курс по търговско право“ (1923)
• „Курс по обща теория на правото. Правно явление“ (1925)
• „Систематически курс по несъстоятелността, т. I“ (1926)
• „Учебник по обща теория на правото“ (в два тома; 1932-1938)
• „Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“ (1945)
• „Демокрация“ (1946)
• „Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ (1959)