Съюз за народно движение: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот Промяна: no:Union pour un mouvement populaire |
AvocatoBot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Промяна: nl:Unie voor een Volksbeweging |
||
Ред 73: | Ред 73: | ||
[[ka:კავშირი სახალხო მოძრაობისათვის]] |
[[ka:კავშირი სახალხო მოძრაობისათვის]] |
||
[[ko:대중운동연합]] |
[[ko:대중운동연합]] |
||
[[nl: |
[[nl:Unie voor een Volksbeweging]] |
||
[[no:Union pour un mouvement populaire]] |
[[no:Union pour un mouvement populaire]] |
||
[[oc:Union per un Movement Popular]] |
[[oc:Union per un Movement Popular]] |
Версия от 02:44, 26 март 2012
Съюз за народно движение Union pour un mouvement populaire | |
Ръководител(и) | Никола Саркози |
---|---|
Основана | 17 ноември 2002 |
Разформирована | 30 май 2015 г. |
Предшествана от | Сбор за Републиката |
Седалище | Париж, Франция |
Членове | 143 000 души (2014) |
Член на | Центристки демократичен интернационал Международен демократичен съюз Европейска народна партия |
Идеология | Либерален консерватизъм |
Полит. позиция | десен център |
Група в ЕП | Европейска народна партия |
Национално събрание | 313 / 577
|
Сенат | 148 / 343
|
Европейски парламент | 24 / 72
|
Регионални съвети | 331 / 1880
|
Сайт | http://www.lemouvementpopulaire.fr |
Съюз за народно движение в Общомедия |
Съюз за народно движение (СНД, Шаблон:Lang-fr, UMP, преди това със същата абревиатура на френски - Съюз за президентско мнозинство, Шаблон:Lang-fr) е дясноцентристка либералноконсервативна политическа партия във Франция.
Партията се управлява от колективно ръководство, след като председателят Никола Саркози е избран за президент на Франция.
История
Възникнала през 2002 по време на френските президентски избори в подкрепа на Жак Ширак, СНД е продължение на голистскрс Сбор за Републиката (Réunion pour la République, RPR). До президенстските избори от май 2007 председател на партията е Никола Саркози, който напуска поста след избирането му за президент.
Програма
- В областта на европейската политика Саркози предлага приемане на опростен вариант на европейската конституция след провала на референдумите за европейската конституция.
- В новото правителство на Франсоа Фийон е обособено Министерство на националната идентичност, по образец на английския Home office, с което се цели промяна на имиграционната политика от immigration subie (търпяна имиграция) на immigration choisie (избрана имиграция).
- Увеличаване на университетската автономия - възможност университетите сами да определят състава на административните съвети, увеличаване на властта на президентите на университети. Мярката е съчетана с увеличаване на държавното финансиране на университетите с 5 млрд. евро.[1]
- Право на работа над регламентираните от френското законодателно право 35 ч. в седмицата, освобождаване от данъци на изработеното (елемент, превърнал се ключов в предизборната надпревара във Франция, изявен с изказването на Саркози Travailler plus, pour gagner plus - „Работете повече, за да печелите повече“)[2]
- Въвеждане на таван на вноските за жилищни кредити.
- Твърди мерки към непълолетните нарушители на закона, почти равни с тези на пълнолетните престъпници.
- Стимулиране на развитието на регионите.
На 14 януари 2007 г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват Ален Жюпе (предишен премиер-министър на Франция) и Мишел Алио-Мари (министър на отбраната). Още един бивш министър-председател - Жан-Пиер Рафарен, го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на Доминик дьо Вилпен също застава на негова страна: Ксавие Бертран - министър на здравеопазването, Тиери Бретон - министър на икономиката и финансите, Жан-Франсоа Копе - министър на финансите, Филип Дуст-Блази - министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите Сеголен Роаял.
СНД се представя убедително на още 2 вота през 2007 - местните и парламентарните избори. При парламентарния вот на първия тур СНД и съюзниците му печелят 109 депутатски места, а основният му противник Социалистическата партия - само 1[3]. Според окончателните резултати от втория тур СНД разполага с общо 340 депутатски места в 577-членния парламент[4].
Бележки
- ↑ Autonomie et moyens financiers, clés de la réforme des universités, Le Monde, 01.06.07
- ↑ UMP - site officiel
- ↑ [[1] RTBF Belgique]
- ↑ RTBF Belgique