Банго Васил

'Банго Васил, Банго Васили, още и Банго Василий (Васильовден), наричан още Василица е най-големият празник на циганите. Това е циганската Нова година. Празнува се по стар стил и празненствата траят 2-3 дни.

Вечерта на 13 януари цялото семейство се събира вкъщи. Майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи. Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се. Посред нощ пристига Банго Васил (в превод-куция Васил), който е пътувал три дни и се е борил големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци. На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и „лек крак“ зависят щастието и късметът.