Веселие: Разлика между версии
Ред 14: | Ред 14: | ||
== География == |
== География == |
||
Селото е разположено в долина близо до р. [[Ропотамо] |
Селото е разположено в долина близо до р. [[Ропотамо] в [[Странджа]] планина, на около 30 км от [[Бургас]] по пътя за [[Приморско]]. Намира се на около 15 километра от два от най-красивите ни курорти - [[Приморско]] и [[Созопол]]. |
||
== История == |
== История == |
Версия от 22:33, 2 април 2012
Веселие | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 690 души[1] (15 март 2024 г.) 11,3 души/km² |
Землище | 61,054 km² |
Надм. височина | 185 m |
Пощ. код | 8145 |
Тел. код | 05504 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 10731 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Приморско Иван Гайков (ГЕРБ; 2023) |
Кметство – кмет | Веселие Стойчо Карабинов (ГЕРБ) |
Веселие в Общомедия |
Веселие е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.
География
Селото е разположено в долина близо до р. [[Ропотамо] в Странджа планина, на около 30 км от Бургас по пътя за Приморско. Намира се на около 15 километра от два от най-красивите ни курорти - Приморско и Созопол.
История
Село Веселие е създадено по време на турско робство към 1731 г. Земите около селото стопанисвал Съръм Бей, а неговите поданици си построили домове, в резултат на което възникнало селото. Старото му име е Съръмуса.
През 1861 г. в близост до селото се настанява група от черкези, изселени от Кавказ. Черкезите създават свое селище на име Ченгер, но всички опити на официалната турска власт да превърне кавказците в земеделци се провалят. Черкезите се отдават на грабежи, кражби на добитък, изнасилвания и убийства. По време на Руско-турската война от 1877-78 г. черкезите от село Ченгер участват в различни разбойнически шайки и тероризират местното население. Някои от тях са мобилизирани в армията на Мехмед Али паша, разположена в Североизточна България. След общото отстъпление на османската армия през зимата на 1878 г., черкезите от Ченгер напускат селото и се преселват в Турция.
Религии
Християнство. В селото има една църква"Св.Илия", основно ремонтирана преди 6 години и един параклис.
Културни и природни забележителности
В селото се намира църквата св.Илия, а извън него - параклисът св.Константин и Елена. На възвишението Мара и лишанка се намира легендарният лишан на Мара (девойка, противопоставила се на волята на турците, маскирана като бунтовиник и убита на възвишението Мара и лишанка) - кръст, скован от 2 дървени пръчки и плоча със името на Мара. В близост до гроба на Мара се намира дръвче, което е на 900 години и въпреки всичко не може да израсте или да повехне. Възможно е обаче това име да е остатък от обичая Мара Лишанка, който се изпълнява в тази част на България.
Редовни събития
За празника на селото се чества първата неделя от месец Август или последната неделя от месец Юли. Като празненствата започват от събота с детски състезания, а в неделя се провеждат традиционните за района на Странджа народни борби, в които взимат участие дори чужденци.
Личности
- Стоян Тричков - избрал името на селото
- Георги Попов
- Георги Мавродиев,
- Апостол Карамитев,
- Божидар Димитров - директор на Националния Исторически Музей,
- Яни Васърмолу- един от първите трайно заселили се в селото.
Литература
Книгите на Георги Мавродиев: "Весело Веселие", "Весело за веселийските снахи и зетьове" и др.