Веселие: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14: Ред 14:


== География ==
== География ==
Селото е разположено в долина близо до р. [[Ропотамо]], а част от него и в [[Странджа]] планина, на около 30 км от [[Бургас]] по пътя за [[Приморско]]. Намира се на около 15 километра от два от най-красивите ни курорти - [[Приморско]] и [[Созопол]].
Селото е разположено в долина близо до р. [[Ропотамо] в [[Странджа]] планина, на около 30 км от [[Бургас]] по пътя за [[Приморско]]. Намира се на около 15 километра от два от най-красивите ни курорти - [[Приморско]] и [[Созопол]].


== История ==
== История ==

Версия от 22:33, 2 април 2012

Веселие
Общи данни
Население690 души[1] (15 март 2024 г.)
11,3 души/km²
Землище61,054 km²
Надм. височина185 m
Пощ. код8145
Тел. код05504
МПС кодА
ЕКАТТЕ10731
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Приморско
Иван Гайков
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Веселие
Стойчо Карабинов
(ГЕРБ)
Веселие в Общомедия

Веселие е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.

География

Селото е разположено в долина близо до р. [[Ропотамо] в Странджа планина, на около 30 км от Бургас по пътя за Приморско. Намира се на около 15 километра от два от най-красивите ни курорти - Приморско и Созопол.

История

Село Веселие

Село Веселие е създадено по време на турско робство към 1731 г. Земите около селото стопанисвал Съръм Бей, а неговите поданици си построили домове, в резултат на което възникнало селото. Старото му име е Съръмуса.

През 1861 г. в близост до селото се настанява група от черкези, изселени от Кавказ. Черкезите създават свое селище на име Ченгер, но всички опити на официалната турска власт да превърне кавказците в земеделци се провалят. Черкезите се отдават на грабежи, кражби на добитък, изнасилвания и убийства. По време на Руско-турската война от 1877-78 г. черкезите от село Ченгер участват в различни разбойнически шайки и тероризират местното население. Някои от тях са мобилизирани в армията на Мехмед Али паша, разположена в Североизточна България. След общото отстъпление на османската армия през зимата на 1878 г., черкезите от Ченгер напускат селото и се преселват в Турция.

Религии

Християнство. В селото има една църква"Св.Илия", основно ремонтирана преди 6 години и един параклис.


Културни и природни забележителности

В селото се намира църквата св.Илия, а извън него - параклисът св.Константин и Елена. На възвишението Мара и лишанка се намира легендарният лишан на Мара (девойка, противопоставила се на волята на турците, маскирана като бунтовиник и убита на възвишението Мара и лишанка) - кръст, скован от 2 дървени пръчки и плоча със името на Мара. В близост до гроба на Мара се намира дръвче, което е на 900 години и въпреки всичко не може да израсте или да повехне. Възможно е обаче това име да е остатък от обичая Мара Лишанка, който се изпълнява в тази част на България.

Редовни събития

За празника на селото се чества първата неделя от месец Август или последната неделя от месец Юли. Като празненствата започват от събота с детски състезания, а в неделя се провеждат традиционните за района на Странджа народни борби, в които взимат участие дори чужденци.

Личности

Литература

Книгите на Георги Мавродиев: "Весело Веселие", "Весело за веселийските снахи и зетьове" и др.

Други

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България