Пасха: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Копирано от [http://dveri.bg/%D0%97%D0%90%D0%A9%D0%9E_%D0%9A%D0%9E%D0%93%D0%90_%D0%98_%D0%9A%D0%90%D0%9A_%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%97%D0%9D%D0%A3%D0%92%D0%90%D0%9C%D0%95_%D0%92%D0%95%D0%9B%D0%98%D0%9A%D0%94%D0%95%D0%9D_%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%...
Ред 1: Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{бързо изтриване|Части от статията нарушават авторски права [http://dveri.bg/%D0%97%D0%90%D0%A9%D0%9E_%D0%9A%D0%9E%D0%93%D0%90_%D0%98_%D0%9A%D0%90%D0%9A_%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%97%D0%9D%D0%A3%D0%92%D0%90%D0%9C%D0%95_%D0%92%D0%95%D0%9B%D0%98%D0%9A%D0%94%D0%95%D0%9D_%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%A9%D0%A0%D0%98%D0%A5%D0%98.htm] Автор: архимандрит Авксентий, публикувано на 20 Април 2006}}
{{авторски права}}
{{авторски права}}


Ред 35: Ред 35:


За религиозните денят след пасхалната трапеза е време за молитви и отдих. За светското население е почивен ден, който е прието да се прекарва със семейството.
За религиозните денят след пасхалната трапеза е време за молитви и отдих. За светското население е почивен ден, който е прието да се прекарва със семейството.

== Пасха по Стария завет ==
Празникът Пасха бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство.Той е най-старият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне. Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15-ия до 21-ия ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април.

== Пасха по Новия завет ==
Празникът Пасха е свързан с Възкресението на Бог Исус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Великден, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на месеца", след първия ден на Пасха.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 16:32, 3 април 2012

По време на Пасха (Pesah) символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството. Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер (Seder).

На всяка празнична трапеза присъстват точно определени блюда:

Маца

Марор - горчиви билки

Харосет - сладка паста от орехи, сушени или свежи плодове

Солена вода - за да припомня сълзите, пролети от еврейските роби в Египет.

Зелени подправки, които се потапят в солената вода

Зроа - печено късче агнешко месо с кост, символизиращо пасхалното жертвоприношение и напомня за разрушението на Храма. Месото може да бъде изядено едва на следващия ден след Седер.

Всеки участник в празничната трапеза трябва да изпие 6 чаши вино.

Единственият продукт, за който в тия дни няма място на празничната маса, а и където и да било в еврейския дом, е хляб (хамец, който за разлика от маца е квасен продукт). По време на вечерята се извършва ритуално измиване на ръцете и се чете свещена книга, в която се разказва за извеждането на евреите от Египет.

С тази трапеза започва еврейската Пасха. А ритуалът край масата се провежда по строги правила, наречени "Седер" (ред, порядък).

Вечерта, след като се скрие слънцето, еврейските семейства се събират на празнична трапеза, за да четат заедно Агада (или Хагада, Устен Закон) - книга, която разказва за освобождението на синовете на Израел от 400-годишното египетско робство.

Най-малкото дете в семейството пита "Защо тази нощ е различна от всички други нощи?", а баща му отговаря: "Защото бяхме роби на египетския фараон и Бог ни изведе от Египет". По време на празника се пеят песни, възхваляващи Бог Яхве.

По време на Пасха символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството: В тази вечер главата на семейството чете за това как Всевишният заповядал на Мойсей да изведе еврейския народ от Египет. Фараонът не искал да пуска своите роби и на Египет били пратени наказания: водите на Нил се превърнали в кръв, улиците се изпълнили с пълчища от жаби, след това плъзнали кърлежи, нападнали диви зверове, започнал да измира добитъкът, градушка и скакалци сравнили със земята посевите, паднал тридневен мрак и накрая започнали да измират първенците в държавата.

Денят след Седер е първият от празника.Следващите 5 дни се наричат "полупразници".

За религиозните денят след пасхалната трапеза е време за молитви и отдих. За светското население е почивен ден, който е прието да се прекарва със семейството.

Външни препратки