ФК Блекбърн Роувърс: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: eu:Blackburn Rovers Football Club |
|||
Ред 65: | Ред 65: | ||
{{фс играч|номер=2 |страна=ESP |играч=[[Мичел Салгадо]] |позиция=[[защитник|З]] }} |
{{фс играч|номер=2 |страна=ESP |играч=[[Мичел Салгадо]] |позиция=[[защитник|З]] }} |
||
{{фс играч|номер=3 |страна=SWE |играч=[[Мартин Олсон]] |позиция=[[защитник|З]] }} |
{{фс играч|номер=3 |страна=SWE |играч=[[Мартин Олсон]] |позиция=[[защитник|З]] }} |
||
{{фс играч|номер=4 |страна=CGO |играч=[[Кристофър Самба]] |позиция=[[защитник|З]] }} |
|||
{{фс играч|номер=5 |страна=FRA |играч=[[Гаел Живе]] |позиция=[[защитник|З]] }} |
{{фс играч|номер=5 |страна=FRA |играч=[[Гаел Живе]] |позиция=[[защитник|З]] }} |
||
{{фс играч|номер=6 |страна=AUS |играч=[[Райън Нелсън]] |позиция=[[защитник|З]] }} (капитан) |
{{фс играч|номер=6 |страна=AUS |играч=[[Райън Нелсън]] |позиция=[[защитник|З]] }} (капитан) |
Версия от 18:50, 5 април 2012
ФК Блекбърн Роувърс | |||
Футболен Клуб Блекбърн Роувърс | |||
Прозвище | Роувърс и Синьо-белите | ||
---|---|---|---|
Основан | 1875 | ||
Държава | Великобритания | ||
Стадион | Иууд Парк | ||
Капацитет | 31 367 | ||
Старши треньор | Сам Алърдайс | ||
Първенство | Висша Лига | ||
2010/11 | 15-то | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
ФК Блекбърн Роувърс в Общомедия |
ФК Блекбърн Роувърс (на английски Blackburn Rovers F.C.) e футболен клуб от Английската Висша Лига от град Блекбърн, графство Ланкашър, в Северозападна Англия. Домакинските срещи се играят на стадион "Иуд парк", с капацитет 31 367 места. Блекбърн Роувърс е създаден през 1875 и от 1888 е участник в професионалните дивизии на Футболната Лига. С екипа на отбора са играли футболисти като Деймиън Дъф, Алан Шиърър, Анди Коул, Греъм Льо Со, Колин Хендри, Крис Сътън, Деймиън Дъф, Крейг Белами и др.Те са спечелили Премиършип през сезон 1994-95.
История
Блекбърн е основан от Джон Левис и Артър Константин на 5 ноември 1875 г. Първоначалните членове на клуба били заможни мъже с положение в обществото. Това е и основния фактор, който помага на клуба да се издигне и наложи през годините. Първият мач, който отбора изиграва на 18 декември 1875 завършва с равенство 1-1. До 1876-77 клуба не разполага със свой собствен терен. На 23 септември 1878 отбора става един от 23-те отбора сформирали Lancashire Football Association. През 1880 избухва скандал заради това че тима е използвал играчи непринадлежащи на Блекбърн за да заместват футболисти, които не са в състояние да играят. До края на следващият сезон отбора продължава да се възползва от удобствата на стадион Александра Мийдоус, но започва и да мисли и за свой собствен терен за игра. На 25 март 1882 Блекбърн става първият провинциален отбор, който достига до финалите на ФА Къп. Но финала с ФК Оулд Итъниънс завършва неблагоприятно за Блекбърн и те губят с 1-0. През 1885-86 Блекбърн се превръщат в истински професионален футболен отбор. На играчите започва да се плаща по 615 паунда на сезон. Въпреки това обаче този сезон не е от най-успешните за отбора. Те претърпяват необичаен брой загуби. През 1882 ръководството на тима купува стадион Иуд Парк като похарчва повече от 1000 паунда за да го приведе във вид отговарящ на стандартите за стадион. 8 години след това Блекбърн печелят ФА Къп за 5 път. През 1896-97 клуба остава в първа дивизия само защото се увеличава броят на отборите участващи в нея. В началото на 20-ти век се правят още подобрения на Иуд Парк, а Блекбърн все още присъства в списъка с най-добрите английски отбори. След края на Първата световна Роувърс са вече във втора дивизия и остават там през следващите 10 години. През седемдесетте непрестанно се колебаят между втора и трета дивизия. В началото на 1991 Джак Уолкър поема клуба. Той има достатъчно средства за да закупи нови играчи, които да върнат Блекбърн на върха. Новият мениджър на тима е Кени Далглиш, които току що е приключил 6 годишен договор с Ливърпул. С негова помощ Блекбърн започват бавно да се изкачват в листата на топ отборите, като първо се класират за купата на Втора дивизия. През 1992 Блекбърн са по страниците на всички вестници заради рекордния трансфер (3,5 милиона) за 22 годишния Алан Шиърър. Това се повтаря и с купуването на Крис Сътън за сумата от 5 милиона. През 1995 мечтата на Джак Уолкър с сбъдва, само 5 години след купуването на клуба той вече е успял да ги доведе до спечелването на титлата в Англия. Следващият сезон не започва успешно за отбора. По време на Евро 96 Алан Шиърър става голмайстор на първенството и пресата започва да спекулира относно преместването му в други отбори, включително и най-големия противник на Блекбърн - Манчестър Юнайтед. На 16 декември същата година на пресконференция се съобщава че Свен-Йоран Ериксон е подписал договор с клуба. Това сякаш е нещото от което се нуждае отбора, но не след дълго Ериксон се отива в Лацио. В началото на новото хилядолетие Джак Уолкър умира, а отбора се завръща в първа дивизия със силен отбор и надежди за победа. През следващият сезон Блекбърн печелят първата си Карлинг Къп побеждавайки Тотнъм с 2-1. Подписват договори с много доказали се футболисти като Хакан Шюкюр и Дуайт Йорк. Следта година досегашния треньор Сунес напуска, а Блекбърн наема треньора на Уелс Марк Хюз.
Успехи
- Шампион на Англия: (3) 1911/12, 1913/14,1994/95
- Вицешампион на Англия: (1) 1993/94
- Носител на Купата на Англия: (6) 1884,1885,1886,1890,1891,1928
- Носител на Купата на Лигата: (1) 2002
- Носител на Комюнити Шийлд: (1) 1912
Настоящ състав
|
|
Под наем
|
Външни препратки
|