Димитър Петков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sv:Dimitar Petkov
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Промяна: sv:Dimităr Petkov
Ред 74: Ред 74:
[[it:Dimităr Petkov]]
[[it:Dimităr Petkov]]
[[pl:Dimityr Petkow]]
[[pl:Dimityr Petkow]]
[[sv:Dimitar Petkov]]
[[sv:Dimităr Petkov]]
[[zh:迪米特尔·佩特科夫]]
[[zh:迪米特尔·佩特科夫]]

Версия от 14:32, 7 април 2012

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Петков.

Димитър Петков
български политик

Роден
Починал
ПартияНароднолиберална партия
Народен представител в:
IV ОНС   V ОНС   VI ОНС   IV ВНС   VII ОНС   X ОНС   XI ОНС   XIII ОНС   
Семейство
СъпругаЕкатерина Ризова
ДецаНикола Петков
Димитър Петков в Общомедия

Димитър Николов Петков, известен като Свирчо, е български политик, лидер на Народнолибералната партия. Той оглавява 27-ото правителство на България (19061907). Димитър Петков е баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков.

Димитър Петков е роден в село Башкьой, Тулчанско, но произхожда от род на изселници от село Войнягово, Карловско. През 1875 заминава за Румъния, а година по-късно участва в Сръбско-турската война (1876) в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. По време на Руско-турската война (1877-1878) е доброволец в Първа дружина на българското опълчение, участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка.[1] За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за храброст, връчен му лично от император Александър II.

Политическа дейност

След войната Димитър Петков е чиновник в министерството на вътрешните работи. Като привърженик на Либералната партия той се противопоставя на Режима на пълномощията, за което е осъден и остава в затвора от 1882 до 1884. След освобождаването му става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него през 1886 Народнолиберална партия. При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894).[1] От 3 май до 17 май 1893 е председател на IV Велико народно събрание. След смъртта на Димитър Греков през 1901 Димитър Петков оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906)

Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал в качеството си на вътрешен министър Фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия, Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в Българската народна банка. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през този период.[2]

Кмет на София

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек описва това така: "прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град"[3] През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 са канализирани над 80% от улиците[3]

Министър-председател

Паметник на лобното място на Д. Петков на бул. “Цар Освободител”.

В края на 1906 Петков застава начело на правителството.[1]Значително събитие през няколкото месеца на това правителство е т.нар. Университетска криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за шест месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор[4].

Убийство

На 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Петков е убит от политически противници на бул. Цар Освободител в София. Погребан е до гроба на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, но Петков е убит на поста си като премиер, докато другите политически убийства на премиери в България стават след напускането на поста[4].

Семейство

Димитър Петков се жени на 20 юли 1886 за битолчанката Екатерина Ризова (1869-1937), сестра на приятеля му Димитър Ризов. Двамата имат четири деца — Радка (1887-?), София (1890-1952), Петко (1891-1924) и Никола (1893-1947). Бракът е неуспешен и те се развеждат на 10 декември 1895 г.

Награди

Бележки

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 358-359.
  2. Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 208.
  3. а б колектив. София 120 години столица. София, Столична община и НКИА ООД, 1999. ISBN 954-903-792-4. с. 91-106.
  4. а б Благов, Крум. Убийството на Димитър Петков // 50-те най-големи атентата в българската история. Посетен на 13 март 2010.

Външни препратки

Никола Даскалов кмет на София (1 септември 1888 – 7 октомври 1893) Христо Благоев