Баска автономна област

Баска автономна област País Vasco Euskadi
автономни области в Испания
Страна	Испания
Столица	Витория
Площ	7 234 km²
Население	2 155 546 души (2005)
Провинции	Алава Биская Гипускоа
Президент	Пачи Лопес (Баска социалистическа партия)
Официален сайт	www.euskadi.eus
Баска автономна област в Общомедия

Баската автономна област (Шаблон:Lang-es, Шаблон:Lang-eu), наричана също Страна на баските или Еускади (Шаблон:Lang-eu), е автономна област в Испания от 1979 г. Разположена е на североизточното крайбрежие на Бискайския залив, познат ни с името на една от провинциите ѝ —- Биская —- древно васалство на кастилските крале; макар самите испанци да го наричат Кантабрийско море. На североизток граничи с Франция, на юг с Ла Риоха и Кастилия и Леон, на запад с Кантабрия, а на изток с Навара. В миналото е била позната с имена като Басконгадас или провинция Басконгадас, а днес обединява териториите на провинциите Алава, Гипускоа и Биская.

Населението на областта (към 2008 г.) е 2 155 546 души. Столица на страната е гр. Витория, а най-голямият град е Билбао.

Според действащата Конституция на кралство Испания, автономната област Навара, която има значително баско население, също има право да се приобщи към територията на Страната на баските, но от внасянето през 1982 на констутуционната поправка, позволяваща приобщаването ѝ, правителството на Навара не е проявявало подобен интерес, настоявайки на собствената си независимост.

Въпреки широката автономия на Страна на баските, от десетилетия тлее конфликт между баските сепаратисти от ЕТА и мадридското правителство и неговите подръжници в областта, които представлят огромното мнозонство. В последните години терористите са изолирани все повече от широките общественни кръгове в Страната на баските, но въпреки това продължават своята дейност, често жертва на която са както дейци на правосъдието и полицията, така и местни политици.

Причините за възникване и засилване на баския национализъм и сепаратистките тенденции на баския тероризъм в лицето на ЕТА са историческите неуспехи на карлизма и силното национално потисничество на баските области по времето на диктатурата на генерал Франко, както и забраната му да се използва баски език дори в тесните семейни кръгове.

Наименования

Понятията Еускади и Страна на баските (според Устава на автономията - Euskadi и Euskal Herria, на баски) са официалните названия на баската автономна област.

Euskal Herria

Приема се също испанското название Страна на баските, или по-честото Euskal Herria (Еускал Ерия), което означава обособените културно и исторически баски земи, смятани от баския национализъм като изконни на суверената си нация: настоящата Страна на баските (обхващаща сегашните провинции Алава, Гипускоа, Биская) и Навара, както и историческите баски територии попадащи в сегашна Франция (Ипаралде).

Наименованията Страна на баските или Euskal Herria, лишени от политически подтекст се използват също за означаване на пиренейските земи в Испания и Франция обхващащи провинциите на Биская, Гипускоа, Алава и Навара в Испания, и Сола (Zuberoa, Soule), Долна Навара (Nafarroa Beherea, Basse Navarre) и Лаборт (Lapurdi, Labourd) във Франция.

История

Римските историци са оставили свидетелства за древните жители на съвременните баски земи, различавайки няколко племенни групи, чийто език е все още непознат на съвременната наука. Разнородни са и сведенията за териториалното им разпределение от двете страни на Пиренеите.

Романизацията на тези територии е оставила дълбока и трайна следа, въпреки опозицията на местното население.

С падането на Римската империя се умножават вестготстките колонии в Иберия, превръщайки се за кратно време в част от вестготското кралство, чийто устои биват разклатени с мюсулманските нашествия от юг.

Някои съвременни историци предполагат, че именно баските отряди са оказали решаващата съпротива, разгромявайки франкските войски, предвождани от Карл Велики в легендарната битка в Ронсенвал през 778 г.

Едно от най-древните християнски кралства на испанска територия е създаденото през втората половина на IX век и в продължение на X век Кралство на Памплона.

По времето на Санчо III Гарсес (1004-1035) кралството на Нахера-Памплона достига териториалния си разцвет общващайки по-голямата част от Иберийския Север. Кралят е запомнен със званията Рекс иберикус (Rex Ibericus) и Рекс Наваре Испаниарум (Rex Navarrae Híspaníarum).

След смъртта на Санчо III ( 1035 г.) кралството се разделя между синовете му и през XII век възникват новите политически структури с кралствата Навара, Арагон и Кастилия.

През Средновековието Бискайското васалство доброволно се приобщава към Кастилия.

През 1200 кралството Навара губи част от териториите си (Алава, Гипускоа и Дурангесадо), които минават в ръцете на кастилския монарх, докато Навара ориентира териториалните си претенции на североизток, към Арагон и отвъд Пиренеите.

Както Навара, така и Баските провинции запазват древните си териториални привилегии и значителна степен на независимост и самоуправление до XIX век, когато биват частично отменени от правителството на Кановас дел Кастильо, след разгрома на карлизма. По времето на франкизма единствено Алава и Навара запазват древните си автономни права.

Днес, след приемането на Устава на автономията през 1979 г., автономната област Еускади наследява различните исторически права и привилегии на териториите с баско население.