Югославски войни

Карта на разпадането на бивша Югославия /СФРЮ/ (1991-1995)

Югославските войни, срещащи се понякога и под обобщеното Югославската война, са серия военни конфликти в периода 1991-2001 на територията на бивша Югославия, които са свързани с разпадането й, и преразпределението на територията, населението и ресурсите й между бившите субекти на федерацията и които в крайна сметка довеждат до изчезването на държавата от политическата карта на света чрез учредяването на съюза Сърбия и Черна гора.

Югославските войни са най-сериозния военен сблъсък в Европа след Втората световна война и са последвани от значима промяна в политическата география на Балканите. По принцип, югославските войни се определят като поредица етнически конфликти между сърби от една страна и словенци, хървати, бошняци и албанци, от друга, като включват в себе си и хърватско-босненския конфликт в Босна и Херцеговина и конфликта между албанци и македонци в Република Македония.

Югославските войни са породени от установения в бивша Югославия обществено-политически и социално-икономически режим, експлоатиран от великите сили победителки в Световните войни през 20 век, и са катализирани от етническите и религиозни разделения в бившата федерация. Югославските войни са най-кървавия военен конфликт в Европа след Втората световна война.

За установяването и наказването на военните престъпления извършени по време на войните е създаден чрезвичаен международен съд известен като Международен наказателен трибунал за бивша Югославия.

Хронология на войните

Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, базирана на Караджорджевото споразумение, докато сърбите я приемат като цивилна война.

Вседстие на кланетата при Сребърница и Маркале НАТО се намесва във войната 1995 г. с Операция "Преднамерена сила", целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН "безопасни зони" в Босна и Херцеговина.Войната приключва след подписване на General Framework Agreement за мир в Босна и Херцеговина в Париж на 14 декември 1995 г.

Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100,000–110,000 и 1.8 милиона, загубили дома си. Изследване от 2007 г. показва , че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненци страдат и от много цивилни жертви (83%) сравнено със сърбите (10%) и хърватите (5%), което води до систематичното изнасилване на много жени специално в източна Босна от боснески сърби (изчислен приблизително броят на изнасилените жени варира от 20,000 до 50,000). Голяма част от жертвите са и деца.

Според детайлния доклад за войната, направен от Централно разузнавателно управление, 90% от военните престъпления в Босненската война са направени от сърби.През 2005 г. конгресът на САЩ излиза с резолюция, обявяваща, че сръбската политика на агресия и етническо пречистване съвпада с термина, определящ геноцид. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от ICTY във връзка с югославските войни през 90-те. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците заради индивидуални такива. Някои от високопоставените политически лидери на Сърбия, както и на Хърватия са осъдени заради военни престъпления, докато срещу други продължават да се водят дела от ICTY. Геноцидът е най-сериозното военно престъпление, в което са обвинени сърбите, престъпление срещу човечеството.

По принцип, югославските войни се подразделят на три периода:

1. Конфликти свързани с разпадането на Югославия:

• Десетдневната война в Словения (1991 г.)
• Войната в Хърватия (1991-1995)
• Войната в Босна и Херцеговина (1992-1995)

2. Конфликти в районите населени с албанци в бивша Югославия:

• Косовската война (1996-1999)
• Конфликтът в долината на Прешево (2000-2001)
• Конфликтът в Република Македония (2001 г.)

3. Военни действия на НАТО в бивша Югославия:

• Операция "Преднамерена сила" (Босна и Херцеговина, 1995)
• Въздушна интервенция на НАТО срещу Югославия (1999 г.)

Източници

• Югославия - последната балканска империя от Велизар Енчев, ИК "Ренесанс", 2005 г.;