Кишиневски погром: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
AvocatoBot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Промяна: ro:Pogromul de la Chișinău (1903)
(Няма разлика)

Версия от 17:25, 18 април 2012

Кишиневският погром е може би най-известния антиеврейски погром в Руската империя. Завихря се в периода 6 (19) - 7 (20) април 1903 г. в Кишинев, столицата на Бесарабия (днес столица на Молдова).

Кишиневският погром е най-известния не заради мащаба си, а заради големия световен резонанс който предизвиква в Европа и света в самото началото на най-кървавия в историята ХХ век. Резонансът е свързан и с предходно и прясно отпечатаните по него време Протоколи на Сионските мъдреци, с които е надъхано населението къмто евреите.

Писателят Владимир Короленко посвещава на събитията дългото си есе "Дом № 13", а Лев Толстой излиза по повод на събитията със специално изявление. Събитията около Кишеневския погром са детайлно анализирани и от Александър Солженицин в неговата книга "Двеста години заедно".

Повод за погрома както и във всички сходни случаи е изчезването на 14-годишния юноша Михаил Рибаченко. Новината е своевременно разтръбена от единствения регионален ежедневник излизащ в Кишенев по това време "Бесарабец", списван от Павел Крушеван. Крушеван започва публично обсъждане на възможните мотиви на едно ритуално убийство на изчезналия младеж, вследствие на което из населението започват да се носят всевъзможни слухове, включително и, че Рибаченко е убит от еврейската общност в т.нар. ритуал на кръвната обида. Излиза и съобщение, че тялото на младежа е намерено със зашити очи, уши и уста, с разрязани вени и с вързани ръце. Напрежението започва да расте. Веднага се лансира и версията, че кръвта на Рибаченко е източена за мацата. Излиза и статия, че един от вероятните му убийци е евреин, който е задържан и е признал за случилото се, разказвайки подробности за престъплението. Това веднага възбужда вълнения сред жителите на града и укрепва вече съществуващите предразсъдъци и суеверия у населението спрямо евреите. Опасенията, че това убийство е тяхно дело нарастват с часове и властите не успявайки адекватно да тушират създалите се вече обществени настроения. В последствие се опитват безрезултатно да потушават размириците по време на предизвикания вече погром в Кишинев.

Погромът е последван през 1907 г. от мащабно селско въстание в Румъния, на което основна цел за саморазправа са местните чокои от еврейски произход.

Източници