Никищан: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = {{PAGENAME}} |
| име = {{PAGENAME}} |
||
| име-гр = Νικήσιανη |
| име-гр = Νικήσιανη |
||
| изглед=Nikisiani IMG 3246.jpg |
|||
| описание_изглед=Изглед от Никищан от планината Кушиница |
|||
| ширина=40.9500 |
| ширина=40.9500 |
||
| дължина=24.1500 |
| дължина=24.1500 |
Версия от 08:23, 19 април 2012
Никищан или Никишен, Никишян (Шаблон:Lang-el, Никисяни) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 2451 жители.
География
Селото е разположено в североизточните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища (Елевтеруполи) на 10 километра в северозападна посока.
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Никиш, *Никиша, прилагателно от личното име *Никишь с jь, тоест Никишов-, развито от Нико < Никола и -иш, както Стани-иш, Радиш и подобни. Формите със с вместо ш са на гръцка почва.[1]
В Османската империя
В края на 19 век Никищан е село в Правищка каза на Османската империя. В края на 19 век Никищан е село в Правищка каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Никищан:
„ | Никишен, село със смесено население; 1 църква, 1 училище и 1 джамия. Това село е разположено на склона на планината Палат (древният Пангей), близо до Кошиницкия манастир „Света Богородица“, срещу развалините на древния град Филипи. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - турци юруци. От града е на 2 часа разстояние.[2] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Никишянъ (Никша) живеят 860 гърци.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никишянъ (Никша) (Nikichian Nikcha) има 860 гърци.[4]
В Гърция
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 164.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 49.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 200.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 232-233.
|