Петър Панчевски: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Българи в Съветския съюз using HotCat |
к. |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
{{Депутат-България|1н=1|2н=1|3н=1}} |
{{Депутат-България|1н=1|2н=1|3н=1}} |
||
}} |
}} |
||
'''Петър Павлов Панчевски''' е български [[офицер |
'''Петър Павлов Панчевски''' е съветски и български [[офицер]]. Единственият българин с [[генерал]]ско звание в [[Червената армия]] - [[генерал-майор]] от инженерните войски (1945). [[Армейски генерал]] в [[Българската народна армия]]. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. [[Лом]] (1923). Участва в [[Септемврийското въстание]]. След потушаването му емигрира в [[Югославия]]. |
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. [[Лом]] (1923). Участва в [[Септемврийското въстание]]. След потушаването му емигрира в [[Югославия]]. |
||
От 1925 г. е в [[ |
От 1925 г. е в [[СССР]], където е известен като '''Пьотър Георгиевич Павлов'''. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в [[Москва]] (1936). Участва в [[Гражданска война в Испания|Гражданската война]] в [[Испания]] (1936-1939) и във [[Втората световна война]], когато е началник на инженерните войски на XXIV-та армия. |
||
Завръща се в България през 1945 г. Служи в |
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949-1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]] и др. по обвинение, че са съмишленици на [[Трайчо Костов]]. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед. |
||
П. Панчевски е [[народен представител]] (1950-1961). [[Посланик]] е на България в [[Китай]] от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „[[Герой на Народна република България]]“ (1972). |
|||
Умира на 17 ноември 1982 г |
Умира в София на 17 ноември 1982 г. |
||
===Източници=== |
===Източници=== |
||
[http://focus-news.net Агенция |
* [http://focus-news.net Агенция „Фокус“ от 25 януари 2006 г.] |
||
{{пост списък|Министър на отбраната на България|55}} |
{{пост списък|Министър на отбраната на България|55}} |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
{{СОРТКАТ:Панчевски, Петър}} |
{{СОРТКАТ:Панчевски, Петър}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Интербригадисти]] |
||
[[Категория:Съветски генерали]] |
|||
[[Категория:Български генерали]] |
[[Категория:Български генерали]] |
||
[[Категория:Български министри]] |
|||
[[Категория:Българи в Съветския съюз]] |
[[Категория:Българи в Съветския съюз]] |
||
[[Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война]] |
|||
[[ru:Павлов, Пётр Георгиевич]] |
[[ru:Павлов, Пётр Георгиевич]] |
Версия от 17:37, 19 април 2012
Петър Панчевски | |
български и съветски генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска комунистическа партия |
Награди | Червена звезда Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Червено знаме Орден „Народна република България“ |
Народен представител в: I НС II НС III НС |
Петър Павлов Панчевски е съветски и български офицер. Единственият българин с генералско звание в Червената армия - генерал-майор от инженерните войски (1945). Армейски генерал в Българската народна армия.
Биография
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.
От 1925 г. е в СССР, където е известен като Пьотър Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939) и във Втората световна война, когато е началник на инженерните войски на XXIV-та армия.
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949-1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.
П. Панчевски е народен представител (1950-1961). Посланик е на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „Герой на Народна република България“ (1972).
Умира в София на 17 ноември 1982 г.
Източници
|
|