Бадама: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Бадама''' е старо българско село и гара<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.</ref> в [[Беломорска Тракия]] на стратегическата в миналото железопътна линия [[Солун]] - [[Одрин]] - [[Цариград]], първата слад [[Дедеагач]] в посока Солун, преди пълpвия тунел в планината [[Овчарица (планина)|Овчарица]], преди [[Кирки (дем Дедеагач)|Кърка]] и [[Гюмюрджина]]. |
'''Бадама''' е старо българско село и гара<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.</ref> в [[Беломорска Тракия]] на стратегическата в миналото железопътна линия [[Солун]] - [[Одрин]] - [[Цариград]], първата слад [[Дедеагач]] в посока Солун, преди пълpвия тунел в планината [[Овчарица (планина)|Овчарица]], преди [[Кирки (дем Дедеагач)|Кърка]] и [[Гюмюрджина]]. |
||
Към 1012г. селото брои 70 български къщи. [http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295] |
Към 1012г. селото брои 70 български къщи. <ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295]</ref> |
||
В [[1903]] г. районния войвода от [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит през 1904 г. на 28 срещу 29 юни той йзаедно с Кел Петко Янакиев от село [[Манастир (дем Козлукебир)|Манастир]] и [[Митрю Карабелята]] от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], Дедеагачко вривяват моста и разрушават локомотива и 9 вагона влакова композиция.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/hk_12.htm Христо Караманджуков, РОДОПА ПРЕЗ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ, София, 1986]</ref> |
В [[1903]] г. районния войвода от [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит през 1904 г. на 28 срещу 29 юни той йзаедно с Кел Петко Янакиев от село [[Манастир (дем Козлукебир)|Манастир]] и [[Митрю Карабелята]] от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], Дедеагачко вривяват моста и разрушават локомотива и 9 вагона влакова композиция.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/hk_12.htm Христо Караманджуков, РОДОПА ПРЕЗ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ, София, 1986]</ref> |
Версия от 14:00, 20 април 2012
Бадама е старо българско село и гара[1] в Беломорска Тракия на стратегическата в миналото железопътна линия Солун - Одрин - Цариград, първата слад Дедеагач в посока Солун, преди пълpвия тунел в планината Овчарица, преди Кърка и Гюмюрджина.
Към 1012г. селото брои 70 български къщи. [2]
В 1903 г. районния войвода от ВМОРО Таньо Николов планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит през 1904 г. на 28 срещу 29 юни той йзаедно с Кел Петко Янакиев от село Манастир и Митрю Карабелята от Дервент, Дедеагачко вривяват моста и разрушават локомотива и 9 вагона влакова композиция.[3]
Източници
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.
- ↑ Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295
- ↑ Христо Караманджуков, РОДОПА ПРЕЗ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ, София, 1986
- Географски и статистически Атласъ на Царство България и на свҌта за нуждите на м-во на просвещението и м-во на войната, С 1934.