Лукия Девица: Разлика между версии
м r2.5.2) (Робот Добавяне: vi:Thánh Lucia |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: et:Lucia |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
[[en:Saint Lucy]] |
[[en:Saint Lucy]] |
||
[[es:Lucía de Siracusa]] |
[[es:Lucía de Siracusa]] |
||
[[et:Lucia]] |
|||
[[fi:Pyhä Lucia]] |
[[fi:Pyhä Lucia]] |
||
[[fr:Lucie de Syracuse]] |
[[fr:Lucie de Syracuse]] |
Версия от 02:28, 28 април 2012
Света Лукия (Луция) | |
Християнска светица | |
Родена |
ок. 283
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Венеция, Италия |
Религия | Католическа църква |
Света Лукия (Луция) в Общомедия |
Света Луция (според православната традиция Св. мчца Лукия девица) е родена около 283 г. в Сицилия (дн. Италия) и умира като мъченица през 304 г. по време на преследванията на християните в Римската империя при император Диоклециан.
Луция произхожда от богато римско семейство от Сиракуза. След ранната смърт на баща ѝ, Луция е отгледана от майката.
Още като млада девойка Луция приема християнската вяра и дава таен обет за безбрачие.
Като навършва пълнолетие майка ѝ я сгодява за богат младеж, но Луция отхвърля този брак. Отхвърленият годеник си отмъщава като донася на властите, че Луция е християнка.
Луция е арестувана и измъчвана, за да се откаже от вярата си. Присъдата над нея е да бъде затворена в публичен дом и принудена да проституира. Тогава тя, за да се спаси от проституция, си издълбава очите. Заради това е обезглавена през 304 г.
Мощи на Света Луция
Мощите на светицата са укривани дълго от мюсюлманските владетели на Сицилия. По време на владичеството на Византия те са открити и пренесени в Константинопол, а в Сицилия е оставено само ребро и лявото рамо.
През 1204 г., по време на Четвърти кръстоносен поход, мощите на Света Луция са пренесени от Константинопол във Венеция, където са поставени в новоизградената църква на нейно име.
През 1861 г. цъквата е разрушена, за да се построи железопътната гара на Венеция, която също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в съседната църква "San Geremia", където са и до днес. През 1955 г. тогавашния епископ на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска.
Ден на Света Луция
Денят в памет на Света Луция е на 13 декември. По Юлианския календар това е най-късият ден и най-дългата нощ в годината, поради което от миналото са останали поверията, че Света Луция "прехвърля дните" и "носи светлина".
Света Луция е патрон на писателите, на болните от очни болести и на болните от дизентерия. Тя е патрон на острова Сейнт Лусия, където денят се чества като общонароден празник.
Денят на Света Луция се чества като ден на светлината във всички северни европейски страни - Дания, Швеция, Норвегия и Финландия.
Света Луция е патрон на родния ѝ град Сиракуза и на други градове в Италия.