Ебро

Река Ебро при Сарагоса

Карта на реката

Ебро (на испански Ebro), срещаща се в разни транслитерации на български /включително архаични/ и като Евро и Ибър (т.е. граница), е река в севроизточна Испания.

История

Ебро е най-известната граница в историята, като отделящ картагенските владения в Испания и поставените под римско попечителството северно от реката, бивши древногръцки колониални владения в Западното Средиземноморие с център Масалия.

През 219 г. пр.н.е. Ханибал, който предходната година поема командването на иберийската картагенска армия от своя зет Хаздрубал /съпруг на сестра му/ преминава реката и обсажда съюзения с Рим - Сагунт. Обсадата продължава цели 8 месеца, а жителите на римския Saguntum се уповават на масивните и високи градски стени, както и на очакваната римска помощ за вдигането на обсадата. Положението става неудържимо след забавянето на обещаната от Римската република помощ за обсадения от пуните град. В крайна сметка Ханибал превзема Сагунт. Градът е стратегически по три причини, както отбелязва Полибий във всеобща история - богатството му, което позволява на Ханибал да финансира прочутия си поход през Алпите, второ - да включи в състава на испанската картагенска армия годните да носят оръжие мъже от околностите му и трето - да елиминира единствения римски укрепен фортпост в близост до Нови Картаген. Противно на очакванията си, след обсадата Ханибал намира града пуст, частично разрушен и опожарен от местните, които го изоставят на считаните от тях за вражески сили предвождани от Ханибал. Това разгневява допълнително Ханибал и го вбесява.

Превземането на Сагунт става casus belli за Рим през следващата 218 г. пр.н.е., след като Адирата отказва да върне Сагунт на неговите жители по "търговски съображения". Следва развръзката на първия всеобщ, т.е. глобален античен конфликт, а и въобще в историята, който намира окончателното си решение в битката при Зама, 16 години по-късно.

Физикогеографски характеристики

Ебро е най-пълноводната испанска река. С дължина от 910 km, Ебро е най-дългата река изцяло на територията на Испания. Тя извира от планините на автономния регион Кантабрия и тече на югоизток, като се влива в Средиземно море посредством делта. Площта на делтата е 320 км² и представлява един от най-важните влажни райони в Европа. Делтата е убежище за над 300 вида птици, включително редките розово фламинго и блестящ ибис, а в земите извън природния парк се отглеждат интензивно ориз, плодове и зеленчуци. Там са отбелязани най-високите добиви на ориз на единица площ в света. Дебитът на реката при устието е 426 м³/сек средногодишно. Площта на водосборния басейн е малко над 80 000 км².Местните видове като морска минога и Атлантическа есетра са изчезнали за сметка на пришълци като сомове и други.

Етимология

Реката е била известна на древните гърци под името Έβρος а на римляните като Иберус (Iberus) или Хиберус (Hiberus) (поради причината, че реката минава през целия Иберийски полуостров).

Произходът на името се свързва с иберийците - древните хора които са живели в района, предимно свързвани с предтечите на днешните баски.