Lockheed U-2: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
Концептуалният модел на Джонсън, наречен съкратено CL-282, преставляващ планер с много тънки и силно разперени криле на фюзелажа, бил друг от неговите проекти, както и реактивният [[F-104 Старфайтър]]. За да се намали теглото на първоначалния проект, машините били проектирани да нямат конвенционален колесник, което щяло да затрудни кацането, и било на път да провали проекта. |
Концептуалният модел на Джонсън, наречен съкратено CL-282, преставляващ планер с много тънки и силно разперени криле на фюзелажа, бил друг от неговите проекти, както и реактивният [[F-104 Старфайтър]]. За да се намали теглото на първоначалния проект, машините били проектирани да нямат конвенционален колесник, което щяло да затрудни кацането, и било на път да провали проекта. |
||
Дизайнът бил отхвърлен от Военновъздушните сили, но привлича вниманието на няколко цивилни бизнесмени, членове на експертна група, най-вече на [[Едуин |
Дизайнът бил отхвърлен от Военновъздушните сили, но привлича вниманието на няколко цивилни бизнесмени, членове на експертна група, най-вече на [[Едуин Ланд]], който е известен като бащата на мигновени фотография (основател на компанията [[Полароид]]). Ланд предлага на тогавашният директор на ЦРУ [[Алън Дълес]], управляваната от него агенция да финансира и експлоатира този самолет. След среща с президента [[Дуайт Айзенхауер]], Локхийт да получат договор за изработването на 20 самолета, на стойност 22,5 милиона щатски долара. Програмата е преименувана на U-2, като "U" се отнася за преднамерено неясни наименования. ЦРУ използва кодовото име "AQUATONE" за проекта, а от ВВС използват името "OILSTONE"<ref>Pocock 2005, p. 24.</ref>. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 18:34, 2 май 2012
| Lockheed U-2 | |
| Тип Lockheed TR-1 в полет Тип Lockheed TR-1 в полет | |
| Описание | |
|---|---|
| Страна производител | САЩ |
| Тип | височинен разузнавателен самолет |
| Конструктор | Кели Джонсън |
| Производител | Lockheed Skunk Works<br\>Lockheed Martin |
| Произведен | 1955- |
| Произведени бройки | 86 |
| Първи полет | 1 август 1955 |
| Използван от | ВВС на САЩ ВВС на САЩ (1956-)<br\>ВВС на Република Китай (1960–1974) |
| В експлоатация от | 1956 |
| В експлоатация до | активен, ок. 35 на служба |
| Състояние | ВВС на САЩ |
| Тактико-технически данни | |
| Размах на крилете | 24,38 m |
| Lockheed U-2 в Общомедия | |
Локхийт U-2 (на английски език - Lockheed U-2) (по прякор "Dragon Lady"), е разузнавателен самолет, използван от военновъздушните сили за полети на много висока надморска височина (70000 фута / 21000 метра), експлоатиран от ВВС на САЩ (USAF), а преди това е летял от Централното разузнавателно управление (ЦРУ), за събиране на разузнавателна (шпионска) информация при всякакви метеорологични условия[1].
Самолетът се използва и за изследвания и развитие на сателитна връзка, калибриране на сателити и сателитна проверка на данни.
История на създаването
В началото на 50-те години на ХХ век, с началото на Студената война, американските военни искали да притежават по-добро стратегическо разузнаване, което да им помогне да се определи състоянието на съветските военни възможности и намерения. Съществуващите дотогава разузнавателни самолети били предимно адаптирани стратегически бомбардировачи, преработени за разузнаване на далечно разстояние, които обаче били уязвими по отношение на зенитна артилерия, ракети и др. противовъздушно снаряжение.
Смятало се е, че въздухоплавателно средство, което може да лети на височина 70000 фута (21000 метра) ще бъде извън обсега на съветски ракети и дори извън техните радарни станции[2]. Това би позволило на прелитащите на голяма височина самолети да направят безопасно въздушни фотографии на военни и други обекти.
Под кодовото име "Плешив орел" (на английски език - "Bald Eagle"), ВВС на САЩ сключва договори[3] с фирмите Bell Aircraft, Glenn L. Martin Company и Fairchild за разработването на еднодвигателен разузнавателен самолет. Служителите от отдел "Разработки" на Lockheed Aircraft Corporation дават на авиационният инженер Кларънс "Кели" Джонсън възможността да разработи дизайна за новата машина. Джонсън бил брилянтен дизайнер, който отговаря за разработването на легендарния П-38 Лайтнинг и реактивният P-80 Шутинг Стар. Джонсън бил също така известен и с предсрочно завършваните от екипа му проекти, работещи в отделно подразделение на компанията, наречена шеговито Skunk Works.
Концептуалният модел на Джонсън, наречен съкратено CL-282, преставляващ планер с много тънки и силно разперени криле на фюзелажа, бил друг от неговите проекти, както и реактивният F-104 Старфайтър. За да се намали теглото на първоначалния проект, машините били проектирани да нямат конвенционален колесник, което щяло да затрудни кацането, и било на път да провали проекта.
Дизайнът бил отхвърлен от Военновъздушните сили, но привлича вниманието на няколко цивилни бизнесмени, членове на експертна група, най-вече на Едуин Ланд, който е известен като бащата на мигновени фотография (основател на компанията Полароид). Ланд предлага на тогавашният директор на ЦРУ Алън Дълес, управляваната от него агенция да финансира и експлоатира този самолет. След среща с президента Дуайт Айзенхауер, Локхийт да получат договор за изработването на 20 самолета, на стойност 22,5 милиона щатски долара. Програмата е преименувана на U-2, като "U" се отнася за преднамерено неясни наименования. ЦРУ използва кодовото име "AQUATONE" за проекта, а от ВВС използват името "OILSTONE"[4].
Източници
- ↑ Drew, Christopher. "U-2 Spy Plane Evades the Day of Retirement." Ню Йорк Таймс, 21 март 2010. Преглед на: 23 март 2010.
- ↑ Miller, Herbert L. (Director). "Suggestions re: The Intelligence Value of AQUATONE." Central Intelligence Agency, 17 юли 1956. Преглед от: 10 март 2009.
- ↑ Pocock 2005, p. 10.
- ↑ Pocock 2005, p. 24.