Венецианска република: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
AvocatoBot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Промяна: sq:Republika e Veneciës |
||
Ред 79: | Ред 79: | ||
[[sk:Benátska republika]] |
[[sk:Benátska republika]] |
||
[[sl:Beneška republika]] |
[[sl:Beneška republika]] |
||
[[sq:Republika e |
[[sq:Republika e Veneciës]] |
||
[[sr:Млетачка република]] |
[[sr:Млетачка република]] |
||
[[sv:Republiken Venedig]] |
[[sv:Republiken Venedig]] |
Версия от 06:00, 3 май 2012
Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия. Известна е като „Светлейшата република“ и съществува от VII век до XVIII век (1797) г. В различни етапи от историята си се сдобива с колонии по крайбрежието на Адриатическо, Егейско, Черно и Мраморно море.
История
Раждане на Републиката
Хуните, водени от Атила през 452 година, разрушават римския град Аквилея. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища — Градо, Хераклея, Маламоко и др.
След падането на Западната Римска империя, тези земи попадат под владичеството на остготите, Византия и др. При войните с лангобардите възниква необходимостта от общо управление и през 697 година жителите избират Паоло Лучио Анафесто пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла "ипат", чиито латински еквивалент е "дук". С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните Венеция и Генуа титла "дож".
Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През 742 година е преместено в Маламоко, а през 810 година е преместено на необитаемия дотогава остров Риалто, на който след това изниква град Венеция.
През 806 година венецианската островна група е присъединена към Франкската империя на Карл Велики, но съгласно мирния договор от 812 година е върната заедно с Далмация на Византийската империя.
Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против норманите и сарацините, както и срещу славянските пирати от Пагания на източния бряг на Адриатическо море.
Разцвет на Републиката
Могъществото на републиката достига най-високата си степен когато дожът Енрико Дандоло (Enrico Dandolo) със съдействието на френските кръстоносци завладява Константинопол през 1204 година и при разделянето на Византия на Венеция са дадени три осми от империята и остров Крит. Венеция не успява да попречи на падането на Латинската империя през 1261 година, а византийските императори след това предоставят на генуезците такива широки права, че венецианците са изместени на заден план. Освен това, от 1256 година започва продължителна война между Венеция и Генуа, част от венецианско-генуезките войни, която се води с променлив успех.
Аристократическо-олигархическото устройство на републиката през 1297 година става още по-затворено, в следствие на премахването от дож Пиетро Градениго на Големия съвет, и превръщането на избираемата до този момент синьория в наследствена колегия, в състава на която влизат само записаните в Златната книга фамилии.
Залез
Краят на републиката настъпва през 1797 г., когато войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в града и превземат двореца на дожа. След това държавата е поделена между Франция и Австрия.