Стефан Веркович

Стефан Веркович
босненски фолклорист, етнограф и археолог
Роден	5 март 1821 Угляра, днес Босна и Херцеговина
Починал	30 декември 1893 София, България
Стефан Веркович в Общомедия

Стефан Илич Веркович, известен и като Антикаджията е изтъкнат босненски фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от хърватски произход, видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите.

Биография

Роден е в село Угляра, Босненска Посавина в бедно селско семейство. Рано остава сирак и е отгледан от роднини. Изпратен е да учи във францисканско католическо училище, продължава образованието си във францискански манастир, където приема монашество, учи богословие в епископския лицей в Загреб (1837-1843). Но кариерата на католически духовник не успява да го увлече и Веркович напуска монашеството. Още в младежките си години той се увлича от идеите на илиризма и мечтае за обединяване силите на южните славяни в борбата им за освобождение от османско и австрийско владичество. В епископския лицей окончателно прегръща красивата заблуда, че всички южни славяни са потомци на древните траки и илири.

През 1843 г. се свързва със сръбското правителство и през следващите години изпълнява тайни мисии в Хърватско, Черна Гора, Косово и Турция. По време на своите обиколки из балканските земи той издирва средновековни славянски ръкописи, старинни монети и различни антики, записва народни песни и обичаи. Сътрудничи активно на Сръбското дружество за словесност в Белград (бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата) и през 1863 г. е избран за негов дописен член. През 1855 г. се заселва в гр. Сяр, тогава в пределите на Османската империя, където подкрепя църковните борби и просветното движение на българите от Източна Македония. Установява и поддържа интензивна кореспонденция десетки дейци на българското Възраждане, измежду които Стоян Чомаков, Стефан Захариев, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Райко Жинзифов, Константин Държилов, Арсени Костенцев, както и с българските църковни общини в градовете Неврокоп, Солун, Петрич, Струмица, Мелник и други.

През 1862 г. сръбският министър-председател Илия Гарашанин му поставя тайната мисия да съдейства "македонските славяни при разрешаването на Източния въпрос да се считат за славяни, а не гърци" . Оттогава до 1875 г. Веркович редовно изпраща до сръбското правителство секретни доклади за обстановката в българските земи под турска власт. Той искрено вярва в пропагандираната от Белград идея за ролята на Сръбското княжество като защитник и бъдещ обединител на всички южнославянски народи, но никога не става безгласно оръдие на сръбския шовинизъм и открито подкрепя църковно-националните борби на българския народ.

Запленен от фантастичните исторически концепции на Георги Раковски, Веркович е убеден, че сред родопските българи мохамедани е жива една древна песенна и легендарна традиция от предхристиянската епоха, която потвърждава хилядолетното славянско присъствие на Балканския полуостров. Под заглавие Веда Словена той публикува през 1874 г. (в Белград) и през 1881 г. (в Санкт Петербург) два тома с "народни" песни за Орфей и Александър Македонски, за идването на славяните от Индия на Балканите, за славянските богове Сива, Вишну, Огне-бог. Посрещнато с възторг в европейските научни кръгове, "родопското откритие" постепенно е оспорно поради съмнения, че публикуваните от Веркович песни представляват фалшификация на учителя Иван Гологанов.

През 1877-1891 г. живее в Русия, където оскъдицата го подтиква да разпродаде част от своята антикварна сбирка. Много от античните монети в колекцията му се озовават в големи световни сбирки като Кралския монетен кабинет в Копенхаген, в Париж, в Британския музей и в Оксфорд. През този период той открито се противопоставя на великосръбската и гръцката пропаганда и отстоява истината за българския характер на македонските славяни.

През 1891 г. Веркович идва в България и заради своите заслуги към българския народ получава доживотна пенсия от Народното събрание. Отчаян от нарастващото недоверие в делото на неговия живот, през 1892-1893 г. той предприема със съдействието на министър-председателя Стефан Стамболов две пътувания в Западните Родопи (в Чепино и Батак), за да документира и докаже автентичността на доставените му от Гологанов песни. Мисията му обаче търпи пълен провал. Покрусен, няколко месеца по-късно Веркович умира в София.

По-значими творби

Заглавната страница на „Веда словена“, т.1, 1874

• 1858 - „Новые славянские находки из Македонии“ (Санкт-Петербург)
• 1860 - „Народне песме македонски бугара“ (Белград)
• 1868 - „Описание быта болгар, населяющих Македонию“ (Москва)
• 1868 - „Древняя болгарская песня об Орфее“ (Москва)
• 1874 - „Веда словена, Т. 1“ (Белград)
• 1881 - „Веда славян, Т. 2“ (Санкт-Петербург)
• 1885 - „Седемгодишно страдание на С. И. Веркович в Россия“ (Русчук)
• 1889 - „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“ (Санкт-Петербург)
• 1920 - „Народние песни македонских болгар“ (Петроград)
• 1932 - „Южномакедонски народни приказки“ (Прага)

Литература

• Арнаудов, М. Веркович и "Веда словена". Принос към историята на българския фолклор и българското Възраждане в Македония с неизвестни доклади, писма и др. документи от 1855 до 1893 г. (= Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Т. 52). София, 1968.

• Богданов, И. Веда Словена и нашето време. София, 1991.

• Веда Словена. Ред. Б. Христов. София, 1997.

• Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969.

• Народни песни на македонските българи. Под ред. на Т. Моллов. Варна, LiterNet, 2007

• Райкова, А. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875). София, 1978.

• Doklestić, L. Životni put Stjepana Verkovića (1821-1894). - Radovi Zavoda za hrvatsku povijest, Vol.14 (1981), No.1, 229-358

• Динеков, Петър. Делото на Стефан Веркович.

• Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 61-62

Външни препратки

• Стефан Веркович - българският патриот от Босна
• Николов, А. Из кореспонденцията на П. А. Сирку с Хр. Попконстантинов. - Минало, 1997, № 3-4, 45-58 (сведения за контактите между Ст. Веркович и руския учен П. А. Сирку в Петербург през 1877-1878 г. във връзка с опитите за доказване автентичността на "Веда словена")
• Николов, А. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и някои негови последователи. – Palaeobulgarica, ХХXIІ (2008), № 3, 71-94 (наблюдения относно влиянието на Г. С. Раковски върху Ст. Веркович)

Бележки

• Портал „Македония“