Битка при Ангора: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sk:Bitka pri Ankare |
AvocatoBot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: gl:Batalla de Ancara |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
[[es:Batalla de Angora]] |
[[es:Batalla de Angora]] |
||
[[fr:Bataille d'Ankara]] |
[[fr:Bataille d'Ankara]] |
||
[[gl:Batalla de Ancara]] |
|||
[[he:קרב אנקרה]] |
[[he:קרב אנקרה]] |
||
[[hu:Ankarai csata]] |
[[hu:Ankarai csata]] |
Версия от 16:33, 7 май 2012
Битка при Ангора | |||
Монголската конница | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 28 юли[1][2] (нов стил), 20 юли (стар стил) 1402 г. | ||
Място | Полето до Ангора (дн. Анкара, Турция) | ||
Резултат | Решителна победа за Тимур | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Битка при Ангора в Общомедия |
Битката при Ангора или битката при Анкара се води между войските на монголския завоевател Тимур /Тамерлан/ и на османския султан Баязид I на полето до Ангора (дн. Анкара, Турция) на 20 юли 1402 г. Тежкото поражение на турците и пленяването на Баязид от Тимур разтърсват Османската империя, но сърбите (които участват в битката като турски васали), българите, гърците и другите балкански народи не успяват да се възползват от възможността да премахнат османската заплаха за Европа.
Предходни събития
Тимур е най-силният владетел на Централна Азия след Чингис хан. Той се издига от маловажно благородническо семейство и чрез упорити безспирни завоевания се опитва да възстанови Монголската империя. През 1390 г. завладява Грузия и Азербайджан и стига до границите на Османската империя. Баязид иска данък от едно малко емирство заявило верността си към Тимур и когато получава отказ заплашва, че ще го нападне. Тимур тълкува това като обида към лично него и през 1400 г. разорява турския град Себаст (дн. Сивас, Турция). Конфликтът е кулминация на обидни писма разменяни между двамата владетели в продължение на години. Когато Тимур нахлува в Анатолия от изток през 1402 г. Баязид тръгва с войските си да го пресрещне и достига Ангора, където научава, че монголската войска е видяна при Сивас на изток. Баязид решава да напредне, за да защити узрялата реколта в района, но Тимур ловко заобикаля южния му фланг и обсажда Ангора. Той също използва агенти, които да се свържат с татарските конници на Баязид и да разпространяват раздор между тях и турците. Турците маршируват обратно под горещото анатолско слънце и намират враговете си на старото им лагерно място. Баязид решава да нападне. [6]
Битката
Баязид разполага анадолските си войски отляво под командването на сина си Сюлейман. В центъра са еничарите под командването на султана и елитни спахии под командването на друг син, Мохамед. Десният фланг включва 20 000 сърби под командването на шурея на Баязид, сръбският деспот Стефан Лазаревич. Монголците образуват три дивизии е резерв под командването на Тимур. Тимур изгражда валове и огради от колове като отбранителни съоръжения, а със започването на битката отрязва водния източник на Баязид като отклонява р. Кюбюк в предварително подготвен резервоар близо до днешния гр. Кюбюк. [7] Монголците притежават индийски слонове и войници хвърлящи нафта, но те не се оказват особено ефективни. Турците имат катапулти хвърлящи гръцки огън, но изглежда са изпреварили артилерийския си парк.
Битката започва с мащабно нападение от страна на турците, на което монголските конни стрелци отвръщат с облаци стрели. Сърбите удрят с тежката си конница леко въоръжените монголци, които удрят на бяг. На левия турски фланг обаче татарската конница в армията на Баязид се присъединява към Тимур и обкръжава бившите си съюзници. Те са привлечени от обещанието на агентите на Тимур за по-ниски данъци от тези наложени от турците. Монголската конница напада и заедно със страничния натиск от страна на татарите пречупва крилото на Сюлейман. Сърбите са обезкуражени, когато виждат анадолците да бягат и напускат полето. Баязид остава с еничарите си и запасните си спахии. Той убива мнозина с брадвата си. Войниците му обаче постепенно отстъпват и бягат. В последния етап на битката при хълма Катал уморената и жадна турска войска е разгромена, макар Баязид да успява да избяга в близките планини с няколкостотин конници. Тимур обаче обгражда планините и залавя турския султан. Около 15 000 турци загиват, а много се предават.
Последици
Баязид е затворен в клетка и използван като столче за крака и за качване на кон от Тимур, а съпругата на Баязид Деспина Оливера Лазаревич е карана да служи гола на масата му. [8] След осем месеца подложен на такива унижения Баязид получава удар и умира през март 1403 г. Войските на Тимур превземат и опустошават първата османска столица Бурса. Превземат и Смирна от Рицарите на Св. Йоан. Повечето от неосманските емири, които са изгонени от Анатолия и търсят убежище при монголците са възстановени на местата им. Тимур може би е мислел за преминаване с войската си в Европа, но скоро губи интерес и започва да планира нахлуване в Китай, на път за който умира. Османската империя изпада в гражданска война между четиримата сина на Баязид, която дава още 50 години живот на византийската столица Константинопол, но в крайна сметка османците се възстановяват и възобновяват нашествието си в Европа. Кризата в Османската империя дава възмоност на българските князе Константин и Фружин да вдигнат през 1408 г. въстание, което е потушено до 1413 г.
Бележки
- ↑ The Battle of Angora, Friday, July 28, 1402 AD
- ↑ Was the battle of Ankara the last chance for the Byzantine Empire?
- ↑ Anzulović, Branimir. Heavenly Serbia: From Myth to Genocide. New York, New York University Press, 1999. ISBN 0-8147-0671-1. с. 40.
- ↑ Bury, J. B. (1923). The Cambridge Medieval History. vol. 4. Tanner, J. R., Previté-Orton, C. W., Brooke, Z. N. (eds.). Cambridge: Cambridge University Press. с. 562.
- ↑ Prawdin, Michael, and Gérard Chaliand, The Mongol empire, (Transaction Publishers, 2006), 495.
- ↑ The Battle of Angora, Friday, July 28, 1402 AD
- ↑ The Battle of Ankara (1402)
- ↑ The Battle of Angora, Friday, July 28, 1402 AD