Ерих Мария Ремарк: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: vep:Remark, Erih Marija |
м r2.7.2+) (Робот Промяна: vep:Remark Erih Marija |
||
Ред 186: | Ред 186: | ||
[[tr:Erich Maria Remarque]] |
[[tr:Erich Maria Remarque]] |
||
[[uk:Еріх Марія Ремарк]] |
[[uk:Еріх Марія Ремарк]] |
||
[[vep:Remark |
[[vep:Remark Erih Marija]] |
||
[[zh:埃里希·玛利亚·雷马克]] |
[[zh:埃里希·玛利亚·雷马克]] |
Версия от 15:50, 9 май 2012
Ерих Мария Ремарк Erich Maria Remarque | |
германски писател | |
Роден |
Оснабрюк |
---|---|
Починал | 25 септември 1970 г.
Локарно |
Погребан | Швейцария |
Религия | католицизъм |
Литература | |
Период | 1920 – 1970 |
Известни творби | „На Западния фронт нищо ново“ „Обратният път“ |
Семейство | |
Братя/сестри | Елфриде Шолц |
Съпруг | Полет Годар (25 февруари 1958 – 25 септември 1970) |
Партньор | Марлене Дитрих (1937) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Ерих Мария Ремарк в Общомедия |
Ерих Мария Ремарк (Шаблон:Lang-de) е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк (Erich Paul Remark), роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.
Житейски и творчески път
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
Емиграция
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
Късни творби
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
Библиография
- Мансардата на бляновете (1920)
- (Die Traumbude)
- Спирка на хоризонта (1927/28)
- (Station am Horizont)
- На Западния фронт нищо ново (1928/29)
- (Im Westen nichts Neues)
- Обратният път (1931)
- (Der Weg zurück)
- Трима другари (1936/37)
- (Drei Kameraden)
- Обичай ближния си (1939/41)
- (Liebe Deinen Nächsten)
- Триумфалната арка (1946)
- (Arc de Triomphe)
- Искрица живот (1952)
- (Der Funke Leben)
- Време да се живее и време да се мре (1954)
- (Zeit zu leben und Zeit zu sterben)
- Черният обелиск (1956)
- (Der schwarze Obelisk)
- Живот назаем/Небето няма любимци (1959/61)
- (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge)
- Нощ в Лисабон (1961/62)
- (Die Nacht von Lissabon)
- Обетована земя (1970)
- (Das gelobte Land)
- Сенки в рая (1971)
- (Schatten im Paradies)
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Проза от Ерих Мария Ремарк, в превод на Венцеслав Константинов