Кемп Дейвид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:27, 18 май 2012

Кемп Дейвид (неофициално име Шаблон:Lang-en, официално име Шаблон:Lang-en) е планинско убежище на Президента на САЩ, заемащо 0,5 км². Намира се в щата Мериленд на 97 км северно от Вашингтон. Първоначално е бил построен като лагер за правителствени чиновници и техните семейства, но през 1942 е превърнат в президентско убежище от президента Франклин Рузвелт, който му дава името Шангри-Ла. Сегашното си име получава от президента Дуайт Айзенхауер, в чест на внука му Дейвид Айзенхауер. ^[1]

Кемп Дейвид в по-новата си история се превръща от ваканционен дом на президента на САЩ и неговото семейство в място за формални и неформални преговори между САЩ и държавни и правителствени глави на други страни. Може би най-известното подписано споразумение е Кемп Дейвид I (Шаблон:Lang-en), което през 1979 при управлението на Джими Картър води до мирен договор между Израел и Египет.^[2]

История

Катоктин Маунтън Пийк (Шаблон:Lang-en) е било парче неизползваема земя, което е трансформирано през 1936 година от правителството на САЩ в почивна станция. Целта е била да се покажe, как неплодородна и неизползваема земя може да стане икономически печеливша. Името на първия камп на това място е "Мисти Маунт" (Шаблон:Lang-en) и е бил използван от организация за деца инвалиди в продължение на година преди да се премести в съседен камп, който е бил по-удобен за инвалидни колички. Друг съседен камп "Хай Катоктин"(Шаблон:Lang-en) от 1938/1939 е бил използван в продължението на три години като почивна станция на администрацията.^[3]

Тогавашният президент Франклин Делано Рузвелт често почивал на борда на яхтата си в Хайд Парк в щата Ню Йорк. Когато през 1942 след нападението на Япония при Пърл Харбър и навлизането на немски подводници в Атлантическия океан положението става ескалира, администрацията почва да търси сигурно и прохладно планинско убежище за президента в радиус от 100 мили от Вашингтон.

След огледа на няколко местоположения и посещението на Рузвелт в кампа "Хай Катокин" на 22. април 1942 се взима решение почивната станция да стане почивен дом за президента. Така разходите по преустройването възлизат на около 20.000 щатски долари. Един от основните аргументи е, че средната температура е десет градуса по-ниска сравнение с Вашингтон, което се отразило добре на засегнатите дихателни пътища на президента. Рузвелт кръщава кампа Шангри-Ла инспириран от романа "Изгубеният Хоризонт" на Джеймс Хилтън.^[3]

След края на Втората световна война почват дискусии относно бъдещето на Шангри-Ла. Въпросът е бил дали кампът да бъде върнат на дирекцията на националния парк, да се запази като национален музей или да се преобрази пак в примерен модел за култивирана земя.

1959 президентът Труман сключва компромис като земята северно на път 77 се връща на националния парк а земята на юг се предава на правителството. Официалното прехвърляне става през 1954 година. Президентът Дуайт Айзенхауер кръщава ново организираният камп на внука си Дейвид. ^[3]

Освен исторически и медиално известните израелско-палестински преговори в "Кемп Дейвид" са се състояли редица други важни срещи в спокойна, интимна обстановка. Планирането на Десанта в Нормандия, срещата на Айзенхауер с Никита Хрушчов, преговорите по Операция в Залива на прасетата и Виетнамската война. ^[4]

Кампа не е достъпен за обществеността поради съображения за сигурност и защита на личната сфера на президента и гостите.^[4]

Галерия

Джордж Буш се среща със съвета по сигурност в конферентната зала на Лавровата Ложа. 4 август 1990.
Дик Чейни в "Кемп Дейвид" участва в телеконференция с Джордж Буш-младши в Багдад. 21 юли 2007.
Джордж Буш-младши и началникът на щаба му Джош Болтън разходат Барни, кучето на президента. 21 юли 2007.
Ричърд и Пат Никсън разходат кучетата си.
Менахем Бегин, Джими Картър и Анвар Садат в "Кемп Дейвид" през 1978 година.
Маргарет Тачър и Роналд Рейгън се разходат в "Кемп Дейвид" през 1986 година.
Джон Кенеди и децата му в "Кемп Дейвид". 1963 година.
Дейвид Айзенхауър, внук на Дуайт Айзенхауър и табелката на кампа кръстен в негова чест. 1960 година.