Кемп Дейвид: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м →‎История: - дребни
Ред 6: Ред 6:


== История ==
== История ==
Катоктин Маунтън Пийк ({{lang-en|Catoctin Mountain Park}}) е било парче неизползваема земя, което е трансформирано през 1936 година от правителството на САЩ в почивна станция. Целта е била да се покажe, как неплодородна и неизползваема земя може да стане икономически печеливша. Името на първия камп на това място е "Мисти Маунт" ({{lang-en|Misty Mount}}) и е бил използван от организация за деца инвалиди в продължение на година преди да се премести в съседен камп, който е бил по-удобен за инвалидни колички. Друг съседен камп "Хай Катоктин"({{lang-en|Hi-Catoctin}}) от 1938/1939 е бил използван в продължението на три години като почивна станция на администрацията.<ref name=history>[http://www.infoplease.com/spot/campdavid1.html#ixzz1vDrOaQBD Jonson, David: "History of Camp David. A brief history of the Presidential mountain retreat and its famous guests."] Отворен на 18.05.2012 </ref>
Катоктин Маунтън Парк ({{lang-en|Catoctin Mountain Park}}) е било парче неизползваема земя, което е трансформирано през 1936 година от правителството на САЩ в почивна станция. Целта е била да се покажe, как неплодородна и неизползваема земя може да стане икономически печеливша. Името на първия камп на това място е "Мисти Маунт" ({{lang-en|Misty Mount}}) и е бил използван от организация за деца инвалиди в продължение на година преди да се премести в съседен камп, който е бил по-удобен за инвалидни колички. Друг съседен камп, "Хай Катоктин"({{lang-en|Hi-Catoctin}}), от 1938/1939 е бил използван в продължението на три години като почивна станция на администрацията.<ref name=history>[http://www.infoplease.com/spot/campdavid1.html#ixzz1vDrOaQBD Jonson, David: "History of Camp David. A brief history of the Presidential mountain retreat and its famous guests."] Отворен на 18.05.2012 </ref>


Тогавашният президент [[Франклин Делано Рузвелт]] често почивал на борда на яхтата си в Хайд Парк в щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Когато през 1942 след нападението на Япония при [[Пърл Харбър|Пърл Харбър]] и навлизането на немски подводници в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] положението става ескалира, администрацията почва да търси сигурно и прохладно планинско убежище за президента в радиус от 100 мили от [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]].
Тогавашният президент [[Франклин Делано Рузвелт]] често почивал на борда на яхтата си в Хайд Парк в щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Когато през 1942 след нападението на Япония при [[Пърл Харбър|Пърл Харбър]] и навлизането на немски подводници в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] положението става опасно, администрацията почва да търси сигурно и прохладно планинско убежище за президента в радиус от 100 мили от [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]].


След огледа на няколко местоположения и посещението на Рузвелт в кампа "Хай Катокин" на 22. април 1942 се взима решение почивната станция да стане почивен дом за президента. Така разходите по преустройването възлизат на около 20.000 щатски долари. Един от основните аргументи е, че средната температура е десет градуса по-ниска сравнение с Вашингтон, което се отразило добре на засегнатите дихателни пътища на президента. Рузвелт кръщава кампа [[Шангри-Ла]] инспириран от романа "Изгубеният Хоризонт" на Джеймс Хилтън.<ref name=history/>
След огледа на няколко местоположения и посещението на Рузвелт в кампа "Хай Катоктин" на 22 април 1942 се взима решение почивната станция да стане почивен дом за президента. Така разходите по преустройването възлизат на около 20 000 щатски долари. Един от основните аргументи е, че средната температура е десет градуса по-ниска в сравнение с Вашингтон, което се отразило добре на засегнатите дихателни пътища на президента. Рузвелт кръщава кампа [[Шангри-Ла]], инспириран от романа "Изгубеният Хоризонт" на Джеймс Хилтън.<ref name=history/>


След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] почват дискусии относно бъдещето на Шангри-Ла. Въпросът е бил дали кампът да бъде върнат на дирекцията на националния парк, да се запази като национален музей или да се преобрази пак в примерен модел за култивирана земя.
След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] почват дискусии относно бъдещето на Шангри-Ла. Въпросът е бил дали кампът да бъде върнат на дирекцията на националния парк, да се запази като национален музей или да се преобрази пак в примерен модел за култивирана земя.


1959 президентът [[Хари С. Труман|Труман]] сключва компромис като земята северно на път 77 се връща на националния парк а земята на юг се предава на правителството. Официалното прехвърляне става през 1954 година. Президентът [[Дуайт Айзенхауер]] кръщава ново организираният камп на внука си Дейвид. <ref name=history/>
1959 президентът [[Хари С. Труман|Труман]] сключва компромис, като земята северно на път 77 се връща на националния парк, а земята на юг се предава на правителството. Официалното прехвърляне става през 1954 година. Президентът [[Дуайт Айзенхауер]] кръщава новоорганизирания камп на внука си Дейвид. <ref name=history/>


Освен исторически и медиално известните израелско-палестински преговори в "Кемп Дейвид" са се състояли редица други важни срещи в спокойна, интимна обстановка. Планирането на
Освен исторически и медиално известните израелско-палестински преговори, в "Кемп Дейвид" са се състояли редица други важни срещи в спокойна, интимна обстановка — планирането на
[[Десант в Нормандия|Десанта в Нормандия]], срещата на Айзенхауер с [[Никита Хрушчов]], преговорите по [[Операцията в Залива на прасетата|Операция в Залива на прасетата]] и [[Виетнамска война |Виетнамската война]]. <ref name=nps>[http://www.nps.gov/cato/historyculture/retreat.htm Представяне на "Кемп Дейвид" на страницата на парковата администрация на САЩ.] Отворен на 18.05.2012</ref>
[[Десант в Нормандия|Десанта в Нормандия]], срещата на Айзенхауер с [[Никита Хрушчов]], преговорите по [[Операцията в Залива на прасетата|Операция в Залива на прасетата]] и [[Виетнамска война |Виетнамската война]]. <ref name=nps>[http://www.nps.gov/cato/historyculture/retreat.htm Представяне на "Кемп Дейвид" на страницата на парковата администрация на САЩ.] Отворен на 18.05.2012</ref>


Кампа не е достъпен за обществеността поради съображения за сигурност и защита на личната сфера на президента и гостите.<ref name=nps/>
Кампът не е достъпен за обществеността поради съображения за сигурност и защита на личната сфера на президента и гостите.<ref name=nps/>


== Галерия ==
== Галерия ==

Версия от 12:46, 18 май 2012

Кемп Дейвид по време на управлението на Ричард Никсън.

Кемп Дейвид (неофициално име Шаблон:Lang-en, официално име Шаблон:Lang-en) е планинско убежище на Президента на САЩ, заемащо 0,5 км². Намира се в щата Мериленд на 97 км северно от Вашингтон. Първоначално е бил построен като лагер за правителствени чиновници и техните семейства, но през 1942 е превърнат в президентско убежище от президента Франклин Рузвелт, който му дава името Шангри-Ла. Сегашното си име получава от президента Дуайт Айзенхауер, в чест на внука му Дейвид Айзенхауер. [1]

Кемп Дейвид в по-новата си история се превръща от ваканционен дом на президента на САЩ и неговото семейство в място за формални и неформални преговори между САЩ и държавни и правителствени глави на други страни. Може би най-известното подписано споразумение е Кемп Дейвид I (Шаблон:Lang-en), което през 1979 при управлението на Джими Картър води до мирен договор между Израел и Египет.[2]

Джими Картър се среща с членове на израелска делегация в Кемп Дейвид. 12 септември 1978

История

Катоктин Маунтън Парк (Шаблон:Lang-en) е било парче неизползваема земя, което е трансформирано през 1936 година от правителството на САЩ в почивна станция. Целта е била да се покажe, как неплодородна и неизползваема земя може да стане икономически печеливша. Името на първия камп на това място е "Мисти Маунт" (Шаблон:Lang-en) и е бил използван от организация за деца инвалиди в продължение на година преди да се премести в съседен камп, който е бил по-удобен за инвалидни колички. Друг съседен камп, "Хай Катоктин"(Шаблон:Lang-en), от 1938/1939 е бил използван в продължението на три години като почивна станция на администрацията.[3]

Тогавашният президент Франклин Делано Рузвелт често почивал на борда на яхтата си в Хайд Парк в щата Ню Йорк. Когато през 1942 след нападението на Япония при Пърл Харбър и навлизането на немски подводници в Атлантическия океан положението става опасно, администрацията почва да търси сигурно и прохладно планинско убежище за президента в радиус от 100 мили от Вашингтон.

След огледа на няколко местоположения и посещението на Рузвелт в кампа "Хай Катоктин" на 22 април 1942 се взима решение почивната станция да стане почивен дом за президента. Така разходите по преустройването възлизат на около 20 000 щатски долари. Един от основните аргументи е, че средната температура е десет градуса по-ниска в сравнение с Вашингтон, което се отразило добре на засегнатите дихателни пътища на президента. Рузвелт кръщава кампа Шангри-Ла, инспириран от романа "Изгубеният Хоризонт" на Джеймс Хилтън.[3]

След края на Втората световна война почват дискусии относно бъдещето на Шангри-Ла. Въпросът е бил дали кампът да бъде върнат на дирекцията на националния парк, да се запази като национален музей или да се преобрази пак в примерен модел за култивирана земя.

1959 президентът Труман сключва компромис, като земята северно на път 77 се връща на националния парк, а земята на юг се предава на правителството. Официалното прехвърляне става през 1954 година. Президентът Дуайт Айзенхауер кръщава новоорганизирания камп на внука си Дейвид. [3]

Освен исторически и медиално известните израелско-палестински преговори, в "Кемп Дейвид" са се състояли редица други важни срещи в спокойна, интимна обстановка — планирането на Десанта в Нормандия, срещата на Айзенхауер с Никита Хрушчов, преговорите по Операция в Залива на прасетата и Виетнамската война. [4]

Кампът не е достъпен за обществеността поради съображения за сигурност и защита на личната сфера на президента и гостите.[4]

Галерия

  • Джордж Буш се среща със съвета по сигурност в конферентната зала на Лавровата Ложа. 4 август 1990.
    Джордж Буш се среща със съвета по сигурност в конферентната зала на Лавровата Ложа. 4 август 1990.
  • Дик Чейни в "Кемп Дейвид" участва в телеконференция с Джордж Буш-младши в Багдад. 21 юли 2007.
    Дик Чейни в "Кемп Дейвид" участва в телеконференция с Джордж Буш-младши в Багдад. 21 юли 2007.
  • Джордж Буш-младши и началникът на щаба му Джош Болтън разходат Барни, кучето на президента. 21 юли 2007.
    Джордж Буш-младши и началникът на щаба му Джош Болтън разходат Барни, кучето на президента. 21 юли 2007.
  • Ричърд и Пат Никсън разходат кучетата си.
    Ричърд и Пат Никсън разходат кучетата си.
  • Менахем Бегин, Джими Картър и Анвар Садат в "Кемп Дейвид" през 1978 година.
    Менахем Бегин, Джими Картър и Анвар Садат в "Кемп Дейвид" през 1978 година.
  • Маргарет Тачър и Роналд Рейгън се разходат в "Кемп Дейвид" през 1986 година.
    Маргарет Тачър и Роналд Рейгън се разходат в "Кемп Дейвид" през 1986 година.
  • Джон Кенеди и децата му в "Кемп Дейвид". 1963 година.
    Джон Кенеди и децата му в "Кемп Дейвид". 1963 година.
  • Дейвид Айзенхауър, внук на Дуайт Айзенхауър и табелката на кампа кръстен в негова чест. 1960 година.
    Дейвид Айзенхауър, внук на Дуайт Айзенхауър и табелката на кампа кръстен в негова чест. 1960 година.


Изпотчини

  1. ↑ Кемп Дейвид на страницата на Белия Дом. Отворен на 18.05.2012
  2. ↑ Информация за договорите на страницата на Израелското външно министерство. Отворен на 18.05.2012
  3. ↑ а б в Jonson, David: "History of Camp David. A brief history of the Presidential mountain retreat and its famous guests." Отворен на 18.05.2012
  4. ↑ а б Представяне на "Кемп Дейвид" на страницата на парковата администрация на САЩ. Отворен на 18.05.2012
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кемп_Дейвид&oldid=4805947“.