Стоян Орманджиев: Разлика между версии
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ: |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата= [[10 януари]] [[1920]] |
| роден-дата= [[10 януари]] [[1920]] |
||
| роден-място= [[Варна]], [[България]] |
| роден-място= [[Варна]], [[България]] |
||
| починал-дата = {{дата на смърт и години|2006|10|10|1920|01|10}} |
| починал-дата = {{дата на смърт и години|2006|10|10|1920|01|10}} |
||
| починал-място= [[София]], [[България]] |
| починал-място= [[София]], [[България]] |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
{{Шаблон:МедалКрай}} |
{{Шаблон:МедалКрай}} |
||
'''Стоян Орманджиев''' е бивш [[Български|български]] [[Футболист|футболист]], [[Защитник|защитник]] и треньор по футбол. Роден е на [[10 януари]] [[1920]] г. във [[Варна]], починал на [[10 октомври]] [[2006]] г. в [[София]]. |
'''Стоян Орманджиев''' е бивш [[Български|български]] [[Футболист|футболист]], [[Защитник|защитник]] и треньор по футбол. Роден е на [[10 януари]] [[1920]] г. във [[Варна]], починал на [[10 октомври]] [[2006]] г. в [[София]]. |
||
==Състезателна кариера== |
==Състезателна кариера== |
||
На 16 годишна възраст през [[1936]] г. дебютира за местния [[Радецки (Варна)]], след което играе във [[Владислав (отбор)|Владислав]] ([[1937]]-[[1940]]), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] ([[1941]]-[[1949]]). Играе на поста десен бек, с фланелка номер 2. Има 168 мача и 11 гола в първенството (112 мача с 6 гола за Локомотив и 56 мача с 5 гола за Владислав). [[Шампионат на България|Шампион]] на [[България]] ([[1945]]) и носител на [[Национална купа на България|купата на страната]] ([[1945]], [[1948]]) с Локомотив. През [[1948]] г. печели 2-ро място в анкетата за [[Футболист № 1 на България]]. Има 20 срещи за [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]], като в 5 от тях е бил капитан и 1 среща за "Б" националния отбор. Отличава се с добрия си отскок, играта с глава и |
На 16 годишна възраст през [[1936]] г. дебютира за местния [[Радецки (Варна)]], след което играе във [[Владислав (отбор)|Владислав]] ([[1937]]-[[1940]]), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] ([[1941]]-[[1949]]). Играе на поста десен бек, с фланелка номер 2. Има 168 мача и 11 гола в първенството (112 мача с 6 гола за Локомотив и 56 мача с 5 гола за Владислав). [[Шампионат на България|Шампион]] на [[България]] ([[1945]]) и носител на [[Национална купа на България|купата на страната]] ([[1945]], [[1948]]) с Локомотив. През [[1948]] г. печели 2-ро място в анкетата за [[Футболист № 1 на България]]. Има 20 срещи за [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]], като в 5 от тях е бил капитан и 1 среща за "Б" националния отбор. Отличава се с добрия си отскок, играта с глава и спортсменското си поведение на терена. На 29 годишна възраст е принуден да се откаже от активната си състезателна кариера. Една от легендите на [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. |
||
==Треньорска кариера== |
==Треньорска кариера== |
||
Завършва треньорска школа в [[Русия|СССР]] през [[1948]] г. Треньор на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол]] на игрите в [[XV летни олимпийски игри|ОП-Хелзинки]]-[[1952]], [[XVI летни олимпийски игри|ОП-Мелбърн]]-[[1956]] и в [[XVII летни олимпийски игри|ОП-Рим]]-[[1960]]. На игрите в [[XVI летни олимпийски игри|Мелбърн]]-[[1956]] отбора печели бронзовите медали. Държи рекорда от 76 мача, в които е водил [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]], в които е постигнал 30 победи, 20 равенства и 26 загуби ([[1950]]-[[1977]] с прекъсвания). Старши треньор на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] в периода [[1965]]-[[1970]] г. с който има [[Първенство на България по футбол|две титли]] ([[1966]], [[1969]]) и [[Купа на Съветската армия|две купи на Съветската армия]] ([[1969]]). През [[1967]] г. достига до полуфинал в [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] срещу [[Интер (Милано)|Интер]] ([[Италия]]) с отбора на ЦСКА. Треньор на [[Алпине]] ([[Австрия]]) през [[1979]] г. Бил е в редица ръководства на [[Български футболен съюз|БФФ]] и съюзен треньор към федерацията. "[[Заслужил треньор]]" от [[1959]] г., "[[Заслужил майстор на спорта|заслужил майстор на спорта]]" от [[1960]] г., "заслужил деятел на физкултурата". Един от най-авторитетните треньори в българския футбол, опитен стратег и педагог. През [[март]] [[2005]] г. Стоян Орманджиев |
Завършва треньорска школа в [[Русия|СССР]] през [[1948]] г. Треньор на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол]] на игрите в [[XV летни олимпийски игри|ОП-Хелзинки]]-[[1952]], [[XVI летни олимпийски игри|ОП-Мелбърн]]-[[1956]] и в [[XVII летни олимпийски игри|ОП-Рим]]-[[1960]]. На игрите в [[XVI летни олимпийски игри|Мелбърн]]-[[1956]] отбора печели бронзовите медали. Държи рекорда от 76 мача, в които е водил [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]], в които е постигнал 30 победи, 20 равенства и 26 загуби ([[1950]]-[[1977]] с прекъсвания). Старши треньор на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] в периода [[1965]]-[[1970]] г. с който има [[Първенство на България по футбол|две титли]] ([[1966]], [[1969]]) и [[Купа на Съветската армия|две купи на Съветската армия]] ([[1969]]). През [[1967]] г. достига до полуфинал в [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] срещу [[Интер (Милано)|Интер]] ([[Италия]]) с отбора на ЦСКА. Треньор на [[Алпине]] ([[Австрия]]) през [[1979]] г. Бил е в редица ръководства на [[Български футболен съюз|БФФ]] и съюзен треньор към федерацията. "[[Заслужил треньор]]" от [[1959]] г., "[[Заслужил майстор на спорта|заслужил майстор на спорта]]" от [[1960]] г., "заслужил деятел на физкултурата". Един от най-авторитетните треньори в българския футбол, опитен стратег и педагог. През [[март]] [[2005]] г. Стоян Орманджиев получава почетен знак от Българския футболен съюз по случай 85-годишнината си. |
||
==Други дейности== |
==Други дейности== |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
* Организатор и учредител на първата държавна треньорска школа по футбол. |
* Организатор и учредител на първата държавна треньорска школа по футбол. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
{{България56-състав}} |
{{България56-състав}} |
||
{{България60-състав}} |
{{България60-състав}} |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
{{СОРТКАТ:Орманджиев, Стоян}} |
{{СОРТКАТ:Орманджиев, Стоян}} |
||
Версия от 17:57, 19 май 2012
| Стоян Орманджиев | |
| български футболист и треньор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 октомври 2006 г. (на 86 г.)
|
| Олимпийски игри | ||
|---|---|---|
|
Мелбърн 1956 | футбол |
Стоян Орманджиев е бивш български футболист, защитник и треньор по футбол. Роден е на 10 януари 1920 г. във Варна, починал на 10 октомври 2006 г. в София.
Състезателна кариера
На 16 годишна възраст през 1936 г. дебютира за местния Радецки (Варна), след което играе във Владислав (1937-1940), Локомотив (София) (1941-1949). Играе на поста десен бек, с фланелка номер 2. Има 168 мача и 11 гола в първенството (112 мача с 6 гола за Локомотив и 56 мача с 5 гола за Владислав). Шампион на България (1945) и носител на купата на страната (1945, 1948) с Локомотив. През 1948 г. печели 2-ро място в анкетата за Футболист № 1 на България. Има 20 срещи за "А" националния отбор, като в 5 от тях е бил капитан и 1 среща за "Б" националния отбор. Отличава се с добрия си отскок, играта с глава и спортсменското си поведение на терена. На 29 годишна възраст е принуден да се откаже от активната си състезателна кариера. Една от легендите на Локомотив (София).
Треньорска кариера
Завършва треньорска школа в СССР през 1948 г. Треньор на националния отбор по футбол на игрите в ОП-Хелзинки-1952, ОП-Мелбърн-1956 и в ОП-Рим-1960. На игрите в Мелбърн-1956 отбора печели бронзовите медали. Държи рекорда от 76 мача, в които е водил "А" националния отбор, в които е постигнал 30 победи, 20 равенства и 26 загуби (1950-1977 с прекъсвания). Старши треньор на ЦСКА в периода 1965-1970 г. с който има две титли (1966, 1969) и две купи на Съветската армия (1969). През 1967 г. достига до полуфинал в КЕШ срещу Интер (Италия) с отбора на ЦСКА. Треньор на Алпине (Австрия) през 1979 г. Бил е в редица ръководства на БФФ и съюзен треньор към федерацията. "Заслужил треньор" от 1959 г., "заслужил майстор на спорта" от 1960 г., "заслужил деятел на физкултурата". Един от най-авторитетните треньори в българския футбол, опитен стратег и педагог. През март 2005 г. Стоян Орманджиев получава почетен знак от Българския футболен съюз по случай 85-годишнината си.
Други дейности
- От името на България през 1953 г. в Женева подписва протокола за учредяването на УЕФА.
- Организатор и учредител на първата държавна треньорска школа по футбол.
