Еберхард (Франкония): Разлика между версии
Нова страница: '''Еберхард''' ({{lang-de|Eberhard}}, * 885; † 2 октомври 939 при [[Андернах от род Конрадини е от 918... |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Еберхард''' ({{lang-de|Eberhard}}, * [[885]]; † [[2 октомври]] [[939]] при [[Андернах от род [[Конрадини]] е от [[918]] г. [[херцог]] на племенното [[Херцогство Франкония]]. |
'''Еберхард''' ({{lang-de|Eberhard}}, * [[885]]; † [[2 октомври]] [[939]] при [[Андернах]]) от род [[Конрадини]] е от [[918]] г. [[херцог]] на племенното [[Херцогство Франкония]]. |
||
Той е син на [[Конрад Стари (Конрадини)|Конрад Стари]] († 906, от род Конрадини), херцог на племенното Херцогство Франкония и [[Глисмут]] († 924), извънбрачна дъщеря на император [[Арнулф Каринтийски]]. Той е по-малкият брат на [[Конрад I (Германия)|Конрад I Млади]] († 918), 910 г. херцог на Франкония, 911 г. [[Източно франкско кралство|източнофранкски крал]] |
Той е син на [[Конрад Стари (Конрадини)|Конрад Стари]] († 906, от род Конрадини), херцог на племенното Херцогство Франкония и [[Глисмут]] († 924), извънбрачна дъщеря на император [[Арнулф Каринтийски]]. Той е по-малкият брат на [[Конрад I (Германия)|Конрад I Млади]] († 918), 910 г. херцог на Франкония, 911 г. [[Източно франкско кралство|източнофранкски крал]] |
||
Версия от 20:18, 19 май 2012
Еберхард (Шаблон:Lang-de, * 885; † 2 октомври 939 при Андернах) от род Конрадини е от 918 г. херцог на племенното Херцогство Франкония.
Той е син на Конрад Стари († 906, от род Конрадини), херцог на племенното Херцогство Франкония и Глисмут († 924), извънбрачна дъщеря на император Арнулф Каринтийски. Той е по-малкият брат на Конрад I Млади († 918), 910 г. херцог на Франкония, 911 г. източнофранкски крал
Еберхард е през 913 г. граф в Хесенгау и в Перфгау, 913 и 928 г. граф в Оберлангау; 914 до 918 г. той е маркграф и след това до 939 г. херцог на Франкония. Ot 926 до 928 г. той е едновременно херцог на Лотарингия. През 936 г. той е truchsess и 938 г. пфалцграф, 939 г. игумен на манастира Св. Максимин в Трир.
Еберхард помага на брат си, когато е крал (911–918). Брат му Конрад на смъртното си легло (на 23 декември 918) му нарежда, да предаде лично кралските иинсигнии на Хайнрих. През май 919 г. Еберхард предава инсигниите в райхстага във Фритцлар на Хайнрих, и франките и саксите избират Хайнрих за крал. От 926 до 928 г. Хайнрих I дава на Еберхард също Херцогство Лотарингия.
След смъртта на Хайнрих I Еберхард има враждебни отношения с неговия син Ото I. През 938 г. той въстава заедно с по-голямия полубрат на Ото, Танкмар и новият херцог на Бавария, Еберхард (син на Арнулф I Лошия). След кратко примирие с Ото той се съюзява с Гизелберт от Лотарингия и Отовия по-малък брат Хайнрих за ново въстание. На 2 октомври 939 г. Еберхард и Гизелберт са победени от конрадинските графове Конрад Курцболд и Удо в битката при Андернах на Рейн. Еберхард пада убит в битката лично от Удо. Гизелберт се удавя в Рейн при опит да избяга.
Източници
- Видукинд, Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey. Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit. Albert Bauer, Reinhold Rau. Darmstadt 1971, S. 1–183 (Freiherr-vom-Stein-Gedächtnisausgabe, Band 8).
Литература
- Gerd Althoff, Die Ottonen. Königsherrschaft ohne Staat. 2. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2005, ISBN 3-17-018597-7.
- Helmut Beumann, Die Ottonen. 5. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2000, ISBN 3-17-016473-2.
- Hagen Keller, Die Ottonen. Beck, München 2001, ISBN 3-406-44746-5.