Мария (съпруга на Иван Владислав): Разлика между версии

Мария
	Мария
царица на България
Лични данни
Родена	?
Починала	? ; Византия
Предшествана от	Ирина от Лариса
Семейство
Брак	цар Иван Владислав

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:04, 20 май 2012

Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.

Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.

Биография

Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз Болеслав I от династията на Пршемисловците. Предполага се, че Мария се е омъжила за Иван Владислав през `90-те години на 10 век. Двамата имат 11 деца – шест момичета и пет момчета, имената на следните от които са известни:

Пресиян II
Алусиан
Аарон
Траян
Радомир
Екатерина, омъжена за Исак I, византийския император

Унгарски източници съобщават и за още един син, Никола , починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса Каталина.

През 1018 г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред Василий II Българоубиец. След като пристига в Охрид, Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата зости (придворна дама) и тя и семейството ѝ са приети в редовете на византийската аристокрация. Действията на царица Мария вериятно не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в Костур , a "там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва^[1]."

През 1029 г. тя и най-големият и син Пресиян организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император Роман III Аргир. Заговорът е неуспешен, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в Мантилейския манастир в тема Вукеларион (Мала Азия).

Потомство^[2]


		Мария		Иван Владислав (1015–1018)



	Алусиан стратег на Теодосиупол			Аарон дук на Едеса		Радомир		Екатерина съпруга на Исак I Комнин
Пресиян стратег на Букеларион					Траян		неизвестен син		5 неизвестни дъщери


Анна съпруга на император Роман IV Диоген		Василий стратег на Едеса		Теодор стратег на Тарон	Мария съпруга на цезаря Андроник Дука, брат на император Константин X Дука		Мануил		Мария
	Самуил вестарх		Радомир проедър


Константин женен за Теодора, сестра на Алексий I Комнин			Аарон Теодор съзаклятник срещу Алексий I Комнин през 1107		Ирина Дукина съпруга на Алексий I Комнин		Теодора монахиня		Йоан Дука управител на България (1090-1092)
						Мария съпруга на Георги Палеолог		Михаил Дука протостратор

Източници

"Кой кой е в средновековна България", изд. къща "Петър Берон", 1999 г., ISBN 9544020470
"История", Златарски, В.

Бележки

↑ Йоан Скилица. Хронография — Цит. по:Тъпкова-Заимова, с. 75
↑ Златарски, История. Приложение 19

[1] Йоан Скилица. Хронография — Цит. по:Тъпкова-Заимова, с. 75

[2] Златарски, История. Приложение 19

[1]

[2]

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 Унгарски източници съобщават и за още един син, [[Никола Български|Никола ]], починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса [[Каталина Българска|Каталина]].
-През [[1018]] г., когато Иван Владислав загива, преди престолонаслендика да е провъзгласен за цар [[Пресиян II]], Мария е подложена на силен натиск от болярската фракция да се прекрати 47 годишната война и тя капитулира пред [[Василий II Българоубиец]]. След като пристига в [[Охрид]], Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата ''зости'' (придворна дама) и тя и семейството и&#768; са приети в редовете на византийската аристокрация. Действията на царица Мария вериятно не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в [[Костур (град)|Костур]] , a ''"там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва<ref>Йоан Скилица. Хронография&nbsp;— Цит. по:'''Тъпкова-Заимова''', с. 75</ref>."''
+През [[1018]] г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред [[Василий II Българоубиец]]. След като пристига в [[Охрид]], Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата ''зости'' (придворна дама) и тя и семейството и&#768; са приети в редовете на византийската аристокрация. Действията на царица Мария вериятно не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в [[Костур (град)|Костур]] , a ''"там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва<ref>Йоан Скилица. Хронография&nbsp;— Цит. по:'''Тъпкова-Заимова''', с. 75</ref>."''
 През [[1029]] г. тя и най-големият и син Пресиян организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император [[Роман III Аргир]]. Заговорът е неуспешен, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в Мантилейския манастир в тема Вукеларион (Мала Азия).