Белица (община Брод): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: fr:Belitsa (Brod)
Ред 54: Ред 54:


[[en:Belica (Makedonski Brod)]]
[[en:Belica (Makedonski Brod)]]
[[fr:Belitsa (Brod)]]
[[mk:Белица (Порече)]]
[[mk:Белица (Порече)]]
[[sq:Belica (Brod)]]
[[sq:Belica (Brod)]]

Версия от 00:46, 21 май 2012

Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Шаблон:Селище в РМ инфо

Белица (изписване преди 1945 година Бѣлица, Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География

Селото се намира в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица. Състои се от две махали - Горна и Долна Белица, разположени по течението на река Белешница, десен приток на Треска.

История

Къщи в селото.

В 19 век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Белица административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Белица е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза, като Горна Белица (Biélitza gorna) с 18 домакинства и 89 жители българи и Долна Белица (Biélitza dolna) с 8 домакинства и 42 жители българи, и втори път като част от Кичевска каза като Белица (Biélitza) с 9 домакинства и 38 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долна Белица има 26, а Горна Белица 180 жители българи християни.[2]

Река Белица край селото.

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белица има 320 българи патриаршисти сърбомани.[3] При избухването на Балканската война един човек от Белица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Белица като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители македонци.[6]

Личности

Родени в Белица
  • Шаблон:SRB-флаг Змейко, сръбски войвода в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[7]

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74-75 и 94-95.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.