Виктория (остров): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м r2.7.3) (Робот Добавяне: sl:Viktorijin otok |
||
| Ред 83: | Ред 83: | ||
[[ru:Виктория (остров, Канада)]] |
[[ru:Виктория (остров, Канада)]] |
||
[[simple:Victoria Island (Canada)]] |
[[simple:Victoria Island (Canada)]] |
||
[[sl:Viktorijin otok]] |
|||
[[sr:Викторија (острво)]] |
[[sr:Викторија (острво)]] |
||
[[sv:Victoria Island]] |
[[sv:Victoria Island]] |
||
Версия от 03:19, 24 май 2012
- Вижте пояснителната страница за други значения на Виктория.
Остров Виктория (Шаблон:Lang-en) е вторият по големина остров на Канада и 9-тият в света (според различни изследвания е осми или девети). Разположен е в Северения ледовит океан и се намира в югозападната част на Канадския арктически архипелаг. Площта му е 217 291 км2 (два пъти територията на България).
Западната част на острова принадлежи към Северозападни територии на Канада, а източните (близо две трети) са част от територията Нунавут. Островът е назован през 1839 г. на британската кралица Виктория.
Откриване и изследване на острова
- 1826 – Джон Ричардсън – Откриване на южното крайбрежие на п-ов Уластон (югозападната част на острова, протока Долфин енд Юниън (на юг от него) и залива Коронейшън (вторично)
- 1839 – Питър Уорън Диз, Томас Симпсън – Откриване на протока Диз (68º 50` с.ш., отделящ п-ов Кент от остров Виктория и залива Куин Мод (). Изследване на около 250 км от югозападния бряг на остров Виктория
- 1850-1851 – Робърт Макклур, Робърт Хасуел – 1850: Откриване на протока Принц Уелски (между остров Банкс на северозапад и Виктория на югоизток); 1851: Откриване и изследване на северозападната част на остров Виктория – п-ов Принц Албърт и заливите Принц Алберт (), Ричард Колинсън () и Уиниат ()
- 1851 – Джон Рей – Изследване на цялото южно и югоизточно крайбрежие на острова от нос Баринг на запад до на изток
- 1851-1853 – Ричард Колинсън – 1851: Вторично откриване на протока Принц Уелски (между островите Банкс на северозапад и Виктория на югоизток) и плаване в него до 73º 30` с.ш.; 1852: Изследване на п-ов Дъндас (най-западната част на остров Виктория; 1853: Изследване на югоизточното крайбрежие на острова и вторично откриване на протока Виктория (между островите Виктория на северозапад и Кинг Уилям на югоизток), полуостров Колинсън (най-източната част на острова)
- 1905 – Руал Амундсен – Откриване и изследване на източното крайбрежие на острова до 72° с.ш.
- 1917 – Вилялмур Стефансон, Сторкер Сторкерсон (1883-1940), Джордж Хуберт Уилкинс – Изследване на северното крайбрежие на острова и откриване на нос Барнард (, залива Хадли и нос Сторкерсон ()
География
На северозапад протока Принц Уелски отделя острова от остров Банкс. На север протока Вайкаунт-Мелвил го отделя от остров Мелвил. На изток протока Макклинток го отделя от остров Принц Уелски, а протока Виктория, на югоизток – от остров Кинг Уилям. На юг остров Виктория се отделя от територията на Северна Америка чрез залива Куин Мод, протока Диз, залива Коронейшън, протока Долфин енд Юнион и залива Амундсен.
Крайните точки на острова са: на север, нос Пил (), на изток , на юг () и на запад (). Разстоянието между най-северната и най-южната точка е 698 км, а от най-източната до най-западната – 547 км.
Бреговата линия е силно разчленена. На север дълбоко в сушата се врязват три големи залива – Ричард Колинсън, Уиниат и Хадли. Източното и южно крайбрежие са по-слабо разчленени, но и тук има няколко по-големи залива – Денмарк и Албърт-Едуард, по източното и Уелингтън – на южното. По западното крайбрежие също има три големи залива – Принц Албърт, Минто и Уолкър. В четирите края на гигантския остров има четири полуострова, които също допринасят за силно разчленената брегова линия – на северозапад Принц Албърт, на североизток Сторкерсон, на югоизток Колинсън и на югозапад Уластън.
В голямата си част островът е изграден от палеозойски пясъчници, конгломерати, варовици и мергели и докамбрийски гранито-гнайси. Повърхността е предимно равнинна и слабо хълмиста с преобладаваща височина 300-500 м. В северната, централна част на Виктория се намира планината Шейлър, където се намира най-високата точка на острова – 655. В югозападната част, на п-ов Уластън се издига връх Бампус 503 м.
Остров Виктория е изключително богат на водни източници – стотици големи и малки реки и хиляди езера. Най-голямата река на острова е Кууджуа, извираща от планината Шейлър, течаща на запад и вливаща се в залива Минто. Друга голяма река е Лаклан, течаща в южната част на острова и вливаща се в протока Диз. Най-голямото езеро е Фъргюсън (562 км2), в югоизточната част, а други по-големи езера са Уошбърн, Тахо, Тахирюак и други.
Растителността е тундрова, представена от треви, мъхове и лишеи. Животинския свят е богат – елени карибу, мускусни бикове, бели мечки, лисици, вълци, зайци, леминги. Много прелетни птици.
Население
По време на последното преброяване на населението на Канада през 2006 г. на острова пребивават 1 875 човека, живеещи в две селища – Кембридж Бей (1 477 жители, ), на югоизточното крайбрежие, на брега на протока Диз и Улукхакток (Холмен, 398 жители, ), на западното крайбрежие, на северния вход на залива Принц Албърт.
По-рано е имало още няколко търговски постове на острова (Форт Колинсън, Рид Айлънд и други), които понастоящем са изоставени.
Външни препратки
- Карта на остров Виктория на атлас на Канада
Източници
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, 338, 352-353, 374-377, 379, 409-410. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Victoria Island (Canada) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |