Иван Асен III: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
RedBot (беседа | приноси)
м r2.5.2) (Робот Промяна: es:Iván Asen III
RedBot (беседа | приноси)
м r2.7.2) (Робот Промяна: fr:Ivan Asen III
Ред 62: Ред 62:
[[en:Ivan Asen III of Bulgaria]]
[[en:Ivan Asen III of Bulgaria]]
[[es:Iván Asen III]]
[[es:Iván Asen III]]
[[fr:Jean Asen III]]
[[fr:Ivan Asen III]]
[[hu:III. Iván Aszen bolgár cár]]
[[hu:III. Iván Aszen bolgár cár]]
[[la:Ioannes Asenus III (rex Bulgariae)]]
[[la:Ioannes Asenus III (rex Bulgariae)]]

Версия от 13:22, 25 май 2012

Иван Асен III
цар на България
Управление1279-1280
НаследилИвайло
НаследникГеорги I Тертер
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
ДинастияАсеневци
БащаМицо Асен
МайкаМария Асенина
БракИрина Палеологина
ПотомциАндроник Асен, Исак, Константин, Мануил

Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен е български цар през 1279. Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II. Семейството на Иван Асен III се укрива във Византийската империя и живее там до 1277 г., когато император Михаил VIII Палеолог узнава за смъртта на българския цар Константин Асен след въстанието на метежника Ивайло. Опасявайки се от набиращия сила Ивайло, императорът решава да изпрати на престола Иван Асен III, който произхожда от Асеновия род и има законни претенции към българския престол. През 1277-8 г. Иван Асен е оженен за дъщерята на императора Ирина Палеологина. След това Михаил VIII изпраща няколко византийски войски, стремейки се да утвърди Иван Асен III на престола. Въпреки че Ивайло съумява да отблъсне повечето от византийските армии, той е обсаден за три месеца в Дръстър от изпратените от василевса наемници от Златната орда. Възползвайки се от обстановката, византийците обсаждат българската столица. Търновското болярство приема за истина слуха за смъртта на Ивайло и предават града, признавайки Иван Асен III за новия законен владетел.

С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III омъжва сестра си Кера-Мария за благородника Георги Тертер (по-късно цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си скъпоценности от дворцовата съкровищница, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до Несебър, двамата отплават за Константинопол, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.

През 1280-1 г. Иван Асен III пътува до Златната орда, стремейки се да спечели на своя страна армиите на хан Ногай в борбата срещу Ивайло. В крайна сметка предводителят на монголо-татарите убива Ивайло, но не успява да помогне на Иван Асен III да си възвърне престола. Иван Асен III умира през 1303 г.

Иван Асен III и Ирина Палеологина стават основоположници на влиятелен род във Византия, чиито членове заемат различни дворцови и провинциални постове до самия край на империята към средата на 15-ти в. Една от потомките на Иван Асен III - Ирина Асенина (дъщеря на сина му Андроник Асен), се омъжва за бъдещия византийски император Йоан VI Кантакузин и по линия на дъщеря си Елена (която се омъжва за император Йоан V Палеолог) свързва българския род с редица византийски василевси.

Семейство

Иван Асен III е женен за Ирина Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог. От този брак има:

Външни препратки

Използвани източници

  • Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София, 1994.
  • Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
Ивайло цар на България (1279 – 1280) Георги I Тертер