Въображение: Разлика между версии
AvocatoBot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: tt:Хыял итү көче |
м Робот Добавяне: ca:Imaginació |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
[[ar:مخيلة]] |
[[ar:مخيلة]] |
||
[[ca:Imaginació]] |
|||
[[cs:Představa]] |
[[cs:Představa]] |
||
[[de:Vorstellung]] |
[[de:Vorstellung]] |
Версия от 22:20, 25 май 2012
Въображението е психичен познавателен процес на преобразуване на съхранения от миналото в мозъчната кора опит и създаване на нови образи за неща, които човек лично не е възприемал.
Физиологична основа
В основата на въображението лежи механизмът на асоциациите, по-точно създават се нови съчетания между временните нервни връзки в кората на главния мозък.
Особености, свойства и качества
Конструкциите на въображението се отнасят до три главни обекти: обекти, които съществуват в действителността, но не са възприемани от индивида (образи при възпроизвеждащото въображение); обекти, които не съществуват в действителността, но тяхното съществуване е възможно, тъй като не противоречи на обективните, природни закони (образи при творческото въображение); обекти, които не съществуват и не могат да съществуват, тъй като това противоречи на природните закони (фантазните образи); Фантазните образи са синтезирани от елементи на придобити по-рано по непосредствен път обикновени представи. Начините за изграждането им са:
- Аглутинация - интегриране на представите за отделните части на различин предмети. - Неволево (пасивно,непреднамерено) - образите възникват спонтанно, самоволно, без предварително поставена цел за създаването им. Съновиденията са проява на неволево въображение. - Волево (активно,преднамерено) - с целенасоченост, избирателност на създаване на образите.
Външни препратки
- Two-Factor Imagination Scale at the Open Directory Project
Източници
- Милкова, Румяна "Психология", изд "Антос"