Сонет: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: ky:Сонет |
м r2.7.2+) (Робот Промяна: ta:ஈரேழ்வரிப்பா |
||
Ред 63: | Ред 63: | ||
[[sr:Сонет]] |
[[sr:Сонет]] |
||
[[sv:Sonett]] |
[[sv:Sonett]] |
||
[[ta:ஈரேழ்வரிப்பா]] |
|||
[[ta:சோனட்]] |
|||
[[te:సొనెట్]] |
[[te:సొనెట్]] |
||
[[th:ซอนเน็ต]] |
[[th:ซอนเน็ต]] |
Версия от 07:19, 26 май 2012
Сонет[1] е музикален термин, извлечен от провансалската дума sonet и италианската sonetto, и двете означаващи малка песен. През тринадесети век той е обозначавал поема от четиринадесет писани реда със стриктна рима и логическа структура. Конвенциите, асоциирани със сонета, се изменят през неговата история.
Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 четиристишия, с кръстосани рими, и заключително двустишие (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab cdcd efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията.
Технически определянето на сонета не е проблем: 14 стиха, разделени (обикновено) чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха (октава) и 6 стиха (секстина). Метриката е обичайно използваната в конкретния език: в английския това е петостъпният ямб, във френския — александринът, а в италиански — езикът, на който за пръв път се създава sonetto („песничка“) — единадесетосричният стих.
Първият виден представител на сонета е Петрарка (1304 — 1374)- „Лаура“. Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у Шекспир (abba, cdcd, efef, gg).
Източници
- ↑ „Речник на съвременните литературни термини“ — Роджър Фаулър, изд. Наука и изкуство — София, 1993