Луцифер

Падението на Люцифер, Гюстав Доре, илюстрация към „Изгубеният рай“ от Джон Милтън.

Луцифер е дума от латински произход, Lucifer, която буквално означава „носител на светлина“, „свет(л)оносец“ и от своя страна е превод от гръцката дума Εωσφόρος или Φώσφορος със същото значение.

В древността гръцките имена Фосфорос и Еосфорос (Омир, Хезиод) и латинския буквален превод „Луцифер“ (Вергилий, Овидий) са били име на планетата Венера - Аврора - „ярка утринна звезда“ (зорница), "денница", която се обожествява. Тези имена са епитет и на Аполон, Диана и др. божества.

В българската версия на Библията

В българските преводи на Библията името Луцифер, с което пророк Исаия се обръща към падналия ангел, завидял на Бог, е преведено като Денница: "Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите." (Исаия 14:12)

В латинската версия на Библията

В Стария завет на Biblia Sacra Vulgata обръщението Луцифер се използва от пророк Исаия към падналия ангел, който завидял на Бог (Isias 14:12, "quomodo cecidisti de caelo lucifer qui mane oriebaris corruisti in terram qui vulnerabas gentes"). Когато превежда библията от гръцки на латински език, свети Йероним превежда „Фосфорос“ като „Луцифер“. В Новия завет:

2 Петрово 1:19 "И [така], пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата („Светият дух“) изгрее в сърцата ви."

В християнската демонология съществува демон на име ЙЕЗАВЕЛ, чието призвание е да отнема този Дух от хората и да ги обръща в служба на Сатана. Нейната цел е да убива Божиите пророци.(Виж книга Царства) Затова и чрез лъжепророчества тя учи на гордост и измама и в някои преводи под наместо "зорница" е написано „Луцифер“, което би могло да създаде проблеми в тълкуванието.

В християнската традиция

В Стария завет Луцифер (Денница) е падналият ангел, наказан за завистта си към Бог (Книга на пророк Исаия, 14:12). В Евангелието на Лука (10,18) и Откровението на Йоан (12,9) Луцифер е синоним на Сатаната. В раннохристиянските апокрифи (Втора книга на Енох, Евангелие на Вартоломей^{[източник?]} и др.) историята на „падналия ангел“ се описва пространно. Там той е един от най-висшите и близко до Божествения трон стоящ ангел. Бог искал всички ангели да се поклонят на хората. Но Луцифер се обидил от това, че Бог е създал човека по негово подобие и иска да се поклони на тях и защото хората говорили срещу самия Бог. Луцифер въстанал срещу него и бил пратен в бездната. Нарича се затова „паднал от небесните селения ангел“, превръщайки се в архетип на злото и враг на Бога. Понякога в славянските апокрифни преписи Луцифер се нарича "Аполлион" - името идва от езическия бог на светлината Аполон.

Падналият ангел (Фосфорос, Еосфорос или Луцифер) се описва и в гръцките и български зографски ерминии и съответно се изобразява в православната живопис като тъмен демон - ангел, потъпкан от архангелите: стенопис в манастира Дионисиу на Атон от 1603 г., където падналият ангел Луцифер е подписан „Εωσφόρος“. Луцифер е един от Четиримата Крале на Пъкъла, заедно със Сатаната, Беллиал и Левиатан. Има дъщеря, известна още като италианската богиня Арадия.

В масовата култура

В 1887 г. Е.П.Блаватска в Лондон издава ежемесечно списание Lucifer ,заменено по късно от The Theosophical Review.

Източници

• СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква, София 1992 г. Старий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа, Книга на Пророк Исаия, 14:12, www.Pravoslavieto.com
• The Theosophical Review 1897-1909 London, Annie Besant, GRS Mead
• Елена Блаватска.Окултни изследвания,Издателство "Кралица Маб" 1993.