Протоиндоевропейски език: Разлика между версии
Ripchip Bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: uk:Праіндоєвропейська мова |
м r2.7.2+) (Робот Промяна: ckb:زمانی بنەڕەتی ھیندوئەورووپایی |
||
Ред 105: | Ред 105: | ||
[[bs:Proto-indoevropski jezik]] |
[[bs:Proto-indoevropski jezik]] |
||
[[ca:Protoindoeuropeu]] |
[[ca:Protoindoeuropeu]] |
||
[[ckb:زمانی بنەڕەتی |
[[ckb:زمانی بنەڕەتی ھیندوئەورووپایی]] |
||
[[cs:Praindoevropský jazyk]] |
[[cs:Praindoevropský jazyk]] |
||
[[cy:Proto-Indo-Ewropeg]] |
[[cy:Proto-Indo-Ewropeg]] |
Версия от 19:15, 10 юни 2012
Индоевропейският праезик или праиндоевропейският език-основа, т.е. общият предшественик на езиците от индоевропейското езиково семейство, не е засвидетелстван писмено, но е реконструиран частично с помощта на сравнително-историческия метод.
Съществуват редица различни хипотези относно датирането и локализацията на индоевропейския праезик. Най-старите индоевропейски езици – вече значително диференцирани – писмено са засвидетелствани през първата половина на 2-то хилядолетие пр.н.е., а данните от тях косвено показват, че разпадането на индоевропейската общност трябва да е настъпило най-късно около 3000 г. пр.н.е. След анализ на наследената лексика възниква предположението, че индоевропейската общност е съществувала в периода на неолита (преди разпространение на топенето и обработката на металите) и населението ѝ е било съставено от земеделци и скотовъди.
Най-често възприеманата хипотеза локализира индоевропейците в степните области на Украйна и Южна Русия, отъждествявайки ги с носителите на курганната култура. Експанзията на индоевропейците на територията на Европа би могла да се свърже, съгласно тази концепция, с набезите на скотовъдни народи от района на черноморските степи, творци на къснонеолитни култури, като напр. културата на шнуровата керамика. Най-новите археологически изследвания обаче оспорват източния произход на европейските култури от късния неолит. Съгласно една алтернативна концепция, индоевропейските народи произлизат от поречието на Среден Дунав, където в средата на 4-то хилядолетие пр.н.е. се формира културата на лентовата керамика, която през следващите столетия колонизирала Централна и Северна Европа. Съществуват и други хипотези за „прародината“ на индоевропейците (Мала Азия, Северна Европа, Индия), които обаче не тълкуват добре историческото разпространение на индоевропейските народи, нито връзките им с конкретни археологически култури.
Трябва да се подчертае, че терминът „индоевропейци“ означава езикова общност. Не трябва да го свързваме еднозначно с определена култура, а още повече с определени генетични признаци („раса“). Индоевропейските народи често са асимилирали различни неиндоевропейски етноси, като са приемали и елементи от техните култури. До около 1000 пр.н.е. различни индоевропейски народи колонизирали почти цяла Европа и значителни територии от Азия (Мала Азия, Средна Азия и част от Индия).
Характеристика
Фонетика и фонология
- Съгласни звукове
Устнени | Предноезични | Средноезични | Гръклянови | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
онебнѐна | обикновена | оустнѐна | |||||
Носови | *m | *n | |||||
Преградни | *p | *t | *ḱ | *k | *kʷ | ||
звучни | *b | *d | *ǵ | *g | *gʷ | ||
придихателни | *bʰ | *dʰ | *ǵʰ | *gʰ | *gʷʰ | ||
Проходни | *s | *h₁, *h₂, *h₃ | |||||
Плавни | *r, *l | ||||||
Полугласни | *y | *w |
- Гласни звукове
гласни a, e, o, i, u
дълги гласни - a:, e:, o:
двугласни - ei, eu, e:i, e:u, oi, ou,...
Промяна на думите (флексия)
Индоевропейският праезик е флексивен или синтетичен език, подобно на повечето славянски езици (с изключение на българския). Склонението се съобразява с осем падежа (седем, както в повечето славянски езици, плюс аблатив, отговарящ на въпросите „откъде?, от кого/какво?“), както и с три числа (единствено, двойствено и множествено). Трите граматични рода (мъжки, женски и среден) се развиват вероятно само в част от индоевропейското езиково семейство (с изключение на анатолийските езици); според тази теория (оспорвана от някои индоевропеисти) древната система включва два граматични класа („родове“) съществителни (одушевени и неодушевени).
Спрежението на индоевропейския праезик е доста усложнено с развита система от аспекти (видове) (които частично изпълняват функцията на времена) и наклонения; съществуват и два залога (действителен и възвратно-страдателен, изразяван с помощта на специални окончания). Спрежението се съобразява с три лица и три числа (единствено, двойствено и множествено), а глаголите образуват и няколко вида производни форми с характера на причастия (не съществува инфинитив).
Външни препратки
- Курганна култура (на английски)
- Ергативна фаза на ранния индоевропейски праезик (на английски)