Маратхска империя: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Индия
 
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
Шиваджи е наследен от своя внук Шаху. След смъртта на моголския император [[Аурангзеб]] империята силно се разраства под управлението на пешвите (министър-председатели). В своя апогей империята се простира от [[Тамил Наду]]<ref>Mehta, J. L. [http://books.google.com/books?id=d1wUgKKzawoC&lpg=PA204&dq=nizam%201743%20trichinopoly&pg=PA204#v=onepage&q=nizam%201743%20trichinopoly&f=false ''Advanced study in the history of modern India 1707-1813'']</ref><ref>Mackenna, P. J. et al. [http://books.google.com/books?id=sm_71j9KYPcC&dq=chanda%20sahib%20trichinopoly&pg=PA98#v=onepage&q=chanda%20sahib%20trichinopoly&f=false ''Ancient and modern India'']</ref> на юг до [[Пешавар]]<ref name="Peshawar">http://books.google.co.in/books?id=jBBYD2J2oE4C&pg=PA43&dq=marathas+peshawar&hl=en&sa=X&ei=9V0IT5ibFMLorQes6s3ZDw&redir_esc=y#v=onepage&q=marathas%20peshawar&f=false</ref> на афганистанската граница на север и води [[Експедиции в Бенгал|екпедиции на изток]]. През 1761 г. Маратската армия губи [[Трета битка при Панипат|третата битка при Панипат]], която възспира имерската експанзия.
Шиваджи е наследен от своя внук Шаху. След смъртта на моголския император [[Аурангзеб]] империята силно се разраства под управлението на пешвите (министър-председатели). В своя апогей империята се простира от [[Тамил Наду]]<ref>Mehta, J. L. [http://books.google.com/books?id=d1wUgKKzawoC&lpg=PA204&dq=nizam%201743%20trichinopoly&pg=PA204#v=onepage&q=nizam%201743%20trichinopoly&f=false ''Advanced study in the history of modern India 1707-1813'']</ref><ref>Mackenna, P. J. et al. [http://books.google.com/books?id=sm_71j9KYPcC&dq=chanda%20sahib%20trichinopoly&pg=PA98#v=onepage&q=chanda%20sahib%20trichinopoly&f=false ''Ancient and modern India'']</ref> на юг до [[Пешавар]]<ref name="Peshawar">http://books.google.co.in/books?id=jBBYD2J2oE4C&pg=PA43&dq=marathas+peshawar&hl=en&sa=X&ei=9V0IT5ibFMLorQes6s3ZDw&redir_esc=y#v=onepage&q=marathas%20peshawar&f=false</ref> на афганистанската граница на север и води [[Експедиции в Бенгал|екпедиции на изток]]. През 1761 г. Маратската армия губи [[Трета битка при Панипат|третата битка при Панипат]], която възспира имерската експанзия.


След 1761 г. младият Мадхаврао Пешва възстановява маратската власт на [[Северна Индия]], 10 години след битката при Панипат. В опит да се управлява ефективно голямата империя е създадена конфедерация от полу-автономни държави. През 1775 г. [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]] се намесва в борба за наследяването в [[Пуна]], която се превръща в [[първа англо-маратска война|първата англо-маратска война]] (1777-1783). Маратите остават най-голямата сила в Индия до поражението им във [[втора англо-мараска война|втората]] (1803-1805) и [[трета англо-маратска война|третата]] англо-маратска война (1817–1818), които водят до установяване на [[Британска Индия|британски контрол]] над по голямата част от Индия.
След 1761 г. младият Мадхаврао Пешва възстановява маратската власт на [[Северна Индия]], 10 години след битката при Панипат. В опит да се управлява ефективно голямата империя е създадена конфедерация от полу-автономни държави. През 1775 г. [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]] се намесва в борба за наследяването в [[Пуна]], която се превръща в [[първа англо-маратска война|първата англо-маратска война]] (1777-1783). Маратите остават най-голямата сила в Индия до поражението им във [[втора англо-маратска война|втората]] (1803-1805) и [[трета англо-маратска война|третата]] англо-маратска война (1817–1818), които водят до установяване на [[Британска Индия|британски контрол]] над по голямата част от Индия.


Голяма част от империята е брегова ивица, осигурявана от мощен флот, командван от командири като Канходжи Ангре. Той много успешно отблъсква чуждите кораби, най-вече португалските и британските.<ref name="Setumadhavarao S. Pagadi. 1993 21">{{cite book| title= SHIVAJI|first= Setumadhavarao S| last=Pagadi|page=21|isbn= 81-237-0647-2|publisher=NATIONAL BOOK TRUST|url= http://books.google.com/books?id=UVFuAAAAMAAJ&pgis=1| author= Setumadhavarao S. Pagadi.| year= 1993}}</ref> Осигуряването на крайбрежието и построяването на силни укрепления са важни аспекти на маратската отбранителна стратегия.
Голяма част от империята е брегова ивица, осигурявана от мощен флот, командван от командири като Канходжи Ангре. Той много успешно отблъсква чуждите кораби, най-вече португалските и британските.<ref name="Setumadhavarao S. Pagadi. 1993 21">{{cite book| title= SHIVAJI|first= Setumadhavarao S| last=Pagadi|page=21|isbn= 81-237-0647-2|publisher=NATIONAL BOOK TRUST|url= http://books.google.com/books?id=UVFuAAAAMAAJ&pgis=1| author= Setumadhavarao S. Pagadi.| year= 1993}}</ref> Осигуряването на крайбрежието и построяването на силни укрепления са важни аспекти на маратската отбранителна стратегия.

Версия от 22:57, 10 юни 2012

Файл:India-1760-map.jpg
Маратската империя (в жълто) без своите васали, 1760

Маратската империя (на маратски:मराठा साम्राज्य, Маратха Самраджя) или Маратската конфедерация е индийска империя, съществувала от 1674 до 1818 г. В своя апогей империята покрива голама част от Южна Азия, обхващайки територия от над 2.8 млн. km².[1] Маратите ввъзстановяват индуисткото владение в Индия.

Империята е основана и консолидирана от Шиваджи. Той създава независимо маратско кралство със столица Райгад,[2] и успешно се бие срещу моголите за отбрана на своето кралство.[3] Маратската империя води 27-годишна война с моголите от 1681 до 1707 г., най-дългата война в историята на Индия. Маратите в крайна сметка побеждават.

Шиваджи е наследен от своя внук Шаху. След смъртта на моголския император Аурангзеб империята силно се разраства под управлението на пешвите (министър-председатели). В своя апогей империята се простира от Тамил Наду[4][5] на юг до Пешавар[6] на афганистанската граница на север и води екпедиции на изток. През 1761 г. Маратската армия губи третата битка при Панипат, която възспира имерската експанзия.

След 1761 г. младият Мадхаврао Пешва възстановява маратската власт на Северна Индия, 10 години след битката при Панипат. В опит да се управлява ефективно голямата империя е създадена конфедерация от полу-автономни държави. През 1775 г. Британската източноиндийска компания се намесва в борба за наследяването в Пуна, която се превръща в първата англо-маратска война (1777-1783). Маратите остават най-голямата сила в Индия до поражението им във втората (1803-1805) и третата англо-маратска война (1817–1818), които водят до установяване на британски контрол над по голямата част от Индия.

Голяма част от империята е брегова ивица, осигурявана от мощен флот, командван от командири като Канходжи Ангре. Той много успешно отблъсква чуждите кораби, най-вече португалските и британските.[7] Осигуряването на крайбрежието и построяването на силни укрепления са важни аспекти на маратската отбранителна стратегия.

Бележки

  1. ↑ http://empires.findthedata.org/q/64/2513/How-large-was-the-Maratha-Empire-at-its-greatest-extent
  2. ↑ http://www.jstor.org/pss/4407933
  3. ↑ http://www.jstor.org/pss/2053980
  4. ↑ Mehta, J. L. Advanced study in the history of modern India 1707-1813
  5. ↑ Mackenna, P. J. et al. Ancient and modern India
  6. ↑ http://books.google.co.in/books?id=jBBYD2J2oE4C&pg=PA43&dq=marathas+peshawar&hl=en&sa=X&ei=9V0IT5ibFMLorQes6s3ZDw&redir_esc=y#v=onepage&q=marathas%20peshawar&f=false
  7. ↑ Setumadhavarao S. Pagadi., Setumadhavarao S. SHIVAJI. NATIONAL BOOK TRUST, 1993. ISBN 81-237-0647-2. с. 21.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маратхска_империя&oldid=4854816“.