Вена: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 77.85.20.60 (б.), към версия на EmausBot |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокаре анатомия |
|||
[[Картинка:Veincrosssection.svg|мини|дясно|180п|Структура на вена в разрез.]] |
|||
| Name = Вена |
|||
⚫ | |||
| Latin = vena |
|||
| GraySubject = |
|||
| GrayPage = |
|||
| Image = Veincrosssection.svg |
|||
| Caption = Структура на вена в разрез. |
|||
| Width = |
|||
| Image2 = Venous valve.png |
|||
⚫ | |||
| Map = |
|||
| MapPos = |
|||
| MapCaption = |
|||
| Precursor = |
|||
| System = Сърдечно-съдова |
|||
| MeshName = |
|||
| MeshNumber = |
|||
| Dorlands = |
|||
| DorlandsID = |
|||
}} |
|||
'''Вена''' (от [[Латински език|латински]] - ''vena'') е [[кръвоносен съд]], част от сърдечно-съдовата система, който пренася [[кръв]] към [[сърце]]то. В кръвоносната система на повечето животни (вкл. и [[човек]]а), броят на вените превишава броя на [[Артерия|артериите]], тъй като повечето артерии се придружават от две вени (дълбока, която е едноименна на артерията и повърхностна)<ref>Пенев, Дочо, С. Белчева, Б. Пирьова. ''Анатомия и физиология на човека''. Медицина и физкултура, София, 1989, стр. 231</ref>. |
'''Вена''' (от [[Латински език|латински]] - ''vena'') е [[кръвоносен съд]], част от сърдечно-съдовата система, който пренася [[кръв]] към [[сърце]]то. В кръвоносната система на повечето животни (вкл. и [[човек]]а), броят на вените превишава броя на [[Артерия|артериите]], тъй като повечето артерии се придружават от две вени (дълбока, която е едноименна на артерията и повърхностна)<ref>Пенев, Дочо, С. Белчева, Б. Пирьова. ''Анатомия и физиология на човека''. Медицина и физкултура, София, 1989, стр. 231</ref>. |
Версия от 15:45, 11 юни 2012
Вена | |
---|---|
Структура на вена в разрез. | |
Венозните клапи предотвратяват връщането на кръвта. | |
Латински | venalinca |
Система | Сърдечно-съдова |
Вена в Общомедия |
Вена (от латински - vena) е кръвоносен съд, част от сърдечно-съдовата система, който пренася кръв към сърцето. В кръвоносната система на повечето животни (вкл. и човека), броят на вените превишава броя на артериите, тъй като повечето артерии се придружават от две вени (дълбока, която е едноименна на артерията и повърхностна)[1].
Факти
Функции
Всички венозни съдове, с изключение на белодробните вени, отвеждат редуцирана кръв от тъканите до дясното предсърдие, което я пренася в дясната камера на сърцето. Дясната камера напомпва кръвта в белодробните артерии, които я отвеждат до белите дробове. Наситената с кислород кръв от белите дробове преминава през белодробните вени, за да достигне до лявото предсърдие, и оттам до лявата сърдечна камера.
Анатомия
Строежът на вените наподобява този на артериите, но има и разлики. Вените имат по-голям диаметър и средният мускул е с един слой по-тънък, което го прави по-слабо еластичен. Затова при заболяване, вените се стесняват и кръвта преминава бавно. Вътрешният слой на вената образува клапи, които позволяват движението на кръвта само в една посока.
Вените се изградени от три слоя:
- Външен слой, който се състои от колагенови и еластични влакна и „външен еластичен лист“;
- Среден слой;
- Вътрешен слой, в чийто състав влизат ендотел и „вътрешният еластичен лист“.
Венозно дърво
Бележки
- ↑ Пенев, Дочо, С. Белчева, Б. Пирьова. Анатомия и физиология на човека. Медицина и физкултура, София, 1989, стр. 231
|